Димчо Йовчев беше приятел във Фейсбук. Той е от Бургас. Почина преди година.

Всяка сутрин той пускаше серия от няколко еднообразни снимки - изгрева, морето, едно заведение, едно растение...

Отделно пускаше в You Tube видео на изгрева.

За съжаление повече за него не зная. Мисля, че по образование беше психолог.

Съобщих във Фейсбук за Димчо и един от постингите беше:

Катя Русанова · 27 общи приятели

На Д. Й.

Защото те обичам...

Достатъчна причина
за всеки изгрев нов,
за всеки залез древен...

За птицата, която
кръжи над нас без име.
За всяко цветно лято.
За всяка дълга зима.

За всеки вик, до кръв
захапал самотата.
За всяка тишина,
превързала душата

към този хоризонт,
който на кръст прилича...

На него съм разпънат.

Защото те обичам.

В. Димова
10.10.2011 г.
23:55 ч.

P.S. Не познавам този човек. Познавам само историята му и след като ми я разказаха, му посветих това стихотворение.
Човекът всяка сутрин снима изгрева и всяка вечер снима залеза на едно и също място край Бургас… И качва снимките във Facebook. Без никакъв коментар. Това – повече от две години и половина… Стотици снимки. Изгрев – залез, изгрев – залез…
Някакви мадами му пишат постоянно, размазват се от комплименти – бил най-романтичният мъж, най-нежният… И пр. глупости. От него – никакъв отговор.
Всъщност мястото е гробището край Бургас. Преди две години и половина човекът изгубил жена си, която много обичал. Тя е погребана там и оттогава той ходи при нея всяка сутрин, с изгрева на слънцето, за да й каже “Добро утро” и всяка вечер, със залеза – за да й пожелае “Лека нощ”… Шест километра в двете посоки (дотам кола не можела да стигне) – зиме и лете, неизменно… Снима изгрева и залеза и й ги изпраща…