За брането на ягоди в Англия и висшето образование в България

Всеки от нас преминава през период от живота си, когато трябва да прецени своите проиритети и да вземе решение какво иска да прави с живота си. За младото поколение става все по-достъпно да преминат държавната ни граница и да търсят по-добър живот в „уредена” (не случайно в кавички) западна дървава. Не малка част обаче решават, че завършването на висше образование в България би им предоставило по-добри възмовности за развитие. И би трябвало да е така. Все пак тук е нашата Родина и разполагаме с всичките права като граждани на страната. Освен това е почти безплатно – символични такси от по 100-200 лева на семестър, снимане на лекции за по 5 ст. на страница, 5-6 тетрадки, 3 химикала, регистрация в градската библиотека за 5 лева на година и сме готови за учене.

Дали обаче това е така? Наистина ли образованието в България е толкова евтино и същевременно предлагащо добри възмовности за реализация, че да бъде предпочитан вариант за 285.3 хиляди млади хора, в момомента обучаващи се в родни ВУЗ? Въпросителна!

За целта нека разгледаме не колко ни струва като пари, а като време, понеже това са едни от най-важните ни ресурси и те могат да бъдат трансферирани един в друг – пари във време и време в пари.

Различията между университетите и специалностите в тях са доста големи и е трудно да се обобщава. За моето изследване аз ще си послужа с данни за специалността, която аз завърших в Пловдивския университет – политология. Също така ще взема за пример старателен студент, който посещава лекциите редовно, не сваля рефератите от интернет, а ги пише сам, не преписва на изпити, а учи здраво за да може да ги вземе. Иначе, какъв е змисълът от висшето?

От дипломата ми за висше образивание взимам данните за броя часове лекции и упражнения: общо за четирите години следване – 2 535.

Повечето преподаватели изискват да напишеш поне един реферат за да бъдеш допуснат до изпит. Други искат повече – ежеседмични реферати, есета, доклади, проекти, презентации. Общ брой – не по-малко от 100 за целия период на следване. За написването на повечето от тях е необходимо да бъде прочетена книга – една или повече. Поради тази причина средно за една писмена работа сматям, че са необходими минимум 10 часа работа. 10 х 100 = 1000. Минимум!

Общият брой изпити е 50. Колко часа учене са необходими за един изпит зависи разбира се от трудността на изпита, от амбицията ни за оценка и умствения багаж, но пак казвам, че за целта на моето изследване взимам за пример прилежен студент, който разчита на образованито да му донесе по-добро бъдеще. Този студент учи не само през сесията, но от време на време преглежда лекциите и по време на семестъра. Та за един изпит нека кажем, че са необходими 50 часа работа над учебниците и лекциите. 50 х 50 = 2500.

Само времето, което прекарваме в писане по време на изпит е средно по 2 часа, някои изпити обаче са и писмени и устни, които продължават цял ден (с чакането на опашка). Така че 4 часа на изпит е приблизителната средна продължителност. 4 х 50 = 200.

Държавен изпит – със сигурност най-трудния и най-важния, понеже съставя 50% от крайната оценка от дипломата. Поради тази причина никой студент не го подценява. Средно време за подготовка – 165 часа.

Към това трябва да прибавим и ученето по кандидат-студентските изпити. При мен те бяха по история и езикова култура – не по-малко от 500 часа. При други може да са много повече, зависи от предварителната подготовка.

Това всичко беше задължителната част от ученето. Един студент-политолог може да забрави за всякакво професионално бъдеще, ако единствената му самоподготовка е четенето на лекциите за изпита. Само задължителната литература към изучаваните предмети е стотици книги, много от които с впечатляващи обеми, за избирателната – да не говорим. И дори изчитането на всички тези книги не може да те направи дори средно добър политолог, ако ежедневно не се четат вестници и списания, и не се гледат новини, репортажи, интервюта и т.н. за актуални събития. Трябва да се отбележи, че този вид самоподготовка е най-времеотнемащата. Аз обаче пак ще дам някакъв минимум брой часове самоподготовка – 3 000.

Само ако си бил студент, знаеш какво друго занимание изяжда една немалка част от времето ти също – чакане на опашки: за плащане на семестриална такса, за проверка на оценки, за търсене на преподаватели, за подписи и печати, проверки, за оплаквания, за проблеми, възникнали не по твоя вина и т.н. 100 часа са малко, но нека кажем, че са толкова.

Сега да калкулирам крайния резултат от моите много груби средни стойности:

Лекции и упражнения: 2 535

Писмени работи: 1000

Учене за изпити: 2500

Изпити: 200

Държавен изпит - 165

Кандидат-студентски изпити: 500

Самоподготовка 3 000

Чакане на опашки: 100

Краен резултат: 10 000 часа

Така както по-голяма или по-малка част от завършилите са прекарали 10 000 в дейнсоти, свързани с успешното дипломиране, по същия начин те биха могли да ги „инвестират” в други дейности. Например бране на ягоди. В чужбина. Въпрос на избор!

Разбира се има различни опции къде да берем ягоди, но за моето изследване отново ще взема пример с нещо, с което съм лично запознат. Така че ще говоря за бране на ягоди в Англия. Минималното почасово заплащане в страната е 5.80 британски лири. Никой работодател не може да плаща по-ниско от това, но и не много от тях са склонни да дават повече за подобна работа.

И така 10-те хиляди часа учене ги транферираме в 10 хиляди часа бране на ягоди. Доста ягоди трябва да наберем за толкова часове! Но по-интересно е какво бихме получили в замяна на труда ни като най-нискоквалифицирани и същевременно най-ниско платени работници в Англия.

10 000 х 5.80 = 58 000 британски лири.

Само да спомена, че минималното работно заплащане във Франция например е почти 9 евро, а ако говорим само за Англия, и тук има възможности за различна работа и по-високо заплащане, но понеже брането на ягоди в Англия се е превърнало в пословична история за възмовностите, които младите българи имат „на Запад“, затова давам именно този пример.

Нека сега видим какво можем да правим с тези пари. Разбира се възможностите са безброй и някои умели или разчитащи на късмета си инвеститори биха могли да удвоят и утроят капитала си за няколко години. Аз обаче отново искам да дам пример с една възможност, с която съм лично запознат и от която всеки може да се възползва – инвестиция в недвижим имот.

На тази цена е възможно да се закупи едностаен апартамент в малък град по южното крайбрежие на Англия. Наемът на подобно жилище варира между 300 и 500 паунда на месец. Да кажем, че понеже сме неопитни инвеситори, сме направили една от най-лошите възможни сделки и отдаваме жилището за 360 паунда на месец. Сключваме договор с компания за недвижими имоти да менажира имота ни срещу 10% от наема. Срещу тази комисионна фирмата се ангажира с всички грижи свързани с отдаването под наем и гарантира, че ще получаваме наем, дори ако по някаква причина имотът ни остане без наематели (офертата е добре позната в Англия). След което се прибираме вкъщи в България. Данъци за доход до 8000 паунда на година не се плащат, така че си прибираме чисти 330 британски лири на месец. По сегашен (8.12.12) курс на паунда това са 800 лева на месец чист доход.

В момента средната пенсия в България е 270 лева на месец. След нашата сравнително лоша инвестиция ние имаме възможност да се пенсионираме (млади) в България с 3 пъти по-висока от средната пенсия, за която по-възрастните ни сънародници са работили 30 или дори 40 години.

С 3 средни пенсии на месец, които при нормални условия растат всяка година с темпове по-високи от тези на инфлацията, можем да живеем отново сред близките си в България и да се наслаждаваме на цялото свободно време, което човек може да има. След 30 години, когато нашите зраво работещи връстници в България ще се пенсионират и ще започнат да получават пенсия, която вероятно няма да се отличава много от средната, ние ще разполагаме с имот (който ако предишни тенденции продължат) бихме могли да разменим срещу сума между половин и един милион британски лири.

Това разбира се е само финансовата страна на въпроса, а той може да бъде погледнат през много различни ъгли. Ако решим да берем ягоди за период от 4 години, бихме имали по-различни мисли в главите си в сравнение с ако бяхме чели Кант и Русо.

Моето писание обаче не цели да критикува българското висше образование, нито е агитация за имиграция. Напротив! То е за изборите, които правим в живота и техните резултати. Също така за важността на времето и планираното действие като ресурси, които бихме могли да използваме по безброй различни начини. Всеки човек разполага с еднакъв брой часове в денонощието и дни в годината. Разумния човек използва времето си целенасочено за придобиването на материалните и духовни дарове, които животът предлага.

Забележка: анализът не претендира за абсолютна точност по отношение на финансовата информация. Цифрите са приблизителни, но с голяма вероятност са много близки до реалните за 2012-a година. Изключителна прецизност би утежнила ненужно анализа и отклонила вниманието от посланието, което се опитва да предаде.

предадена за печат 8 декември 2012 г.