Дневник,  27 януари  2012 г.

"Погледнати отвън, събитията в Русия може да приличат на революционната буря, която помете авторитарните режими арабските страни, но аналогията е подвеждаща", пише руският писател Борис Акунин в New York Times. Според него това, което се случва в Русия е доста необичайно – революция на средната класа, която по своята същност не е революционно настроена.

"За много хора, включително и за руснаците, внезапното събуждане на обществото прилича на чудо. Но не е. То е следствие на естествени процеси и по точно – на два диаметрално противоположни процеса", пише Акунин. Според него първите дълбоки промени в руското общество са се случили през последните две десетилетия. Милиони хора са се научили да живеят в див капитализъм, като изкарват прехраната си без правителствена намеса, оцелявайки в бруталната конкурентна среда, за да осигурят добър стандарт на живот на семействата си. Именно това, смята писателят, е плодородната почва, над която сега процъфтява нещо ново.

Руската пролет в разгара на зимата е директно следствие от обявената на 24 септември рокада Медведев-Путин и на също толкова срамното фалшифициране на парламентарните избори.

Протестите са били ускорени и от втори социален процес, който е започнал преди няколко години, а именно – дълбоката деградация на режима на Путин.  Заради липсата на контрол от избраните депутати, съдилищата или медиите, системата заживява в илюзия, че всичко е позволено и започва да прави грешка след грешка, без дори да осъзнае, че се саморазрушава.

Руската пролет в разгара на зимата е директно следствие от обявената на 24 септември рокада Медведев-Путин и на също толкова срамното фалшифициране на парламентарните избори. Изведнъж стана ясно, че руснаците повече няма да толерират подобно нещо. Между двете големи шествия на 10 и 24 декември Путин все още имаше шанс да се помири с протестиращите, но той направи друга грешка при това фатална – публично обиди участниците в шествията, като обяви, че са с промити мозъци. След това обект на недоволството стана самият Путин, не управляващата партия "Единна Русия".

"През тези седмици Путин изгуби страната", пише Акунин. Според писателя, руският премиер все още не е осъзнал това. Освен това той все още вярва, че ще спечели президентските избори. В настоящите условия това може да се случи чрез колосална измама и няма съмнения, че огромната система, отговорна за преброяването на гласовете, няма да попречи на фалшификации. "Това обаче ще бъде пирова победа. Путин ще изгуби от останалото от рейтинга си и ще се превърна в обект на омраза и подигравки в цяла Русия. Това ще бъде много слаб президент, който едва ли ще оцелее дълго на поста", смята Акунин.

"Може и да звучи парадоксално, но бих предпочел режимът на Путин да не се срине много бързо. Нека остана още около година. Ако той се оттегли веднага, без популярността му да се срине до нулата, може дори да се върне и то по напълно демократичен начин – когато кризата удари жизнения стандарт и хората започнат с носталгия да говорят за "дебелите години". Второ завръщане на Путин би било катастрофа за страната", пише авторът.

Освен това според него младите наченки на гражданско общество имат нужда от време да пораснат и да станат по-силни. Най-добрият начин те да узреят е като водят продължителна борба срещу твърдия, непреклонен авторитаризъм. Тогава ще се развият и истински политически партии, а не марионетки, както е в парламента на Путин.

Ако смяната на властта се случи след като този процес е приключил, постпутинова Русия ще навлезе относително безболезнено в следващата фаза на държавната еволюция. Политически това ще бъде динамична страна, с парламентарни кризи, внезапни промени в правителството, призиви за импийчмънт и всички останали признаци за развиваща се демокрация. "Но в страна, където средната класа се е пробудила и осъзнала силата си, нито силовиките, нито олигарсите ще са способни да монополизират властта. Нито един единствен човек", смята Акунин.