Милка Стоянова Михайлова – Груева е родена на 1 ноември 1915 г. (т.е. по времето на Първата световна война) в гр. Кюстендил. По това време баща й е на фронта и там му съобщават, че се е родило първото му дете. Майка й Славка Гъркова работи като предачка в частна фабрика „Симоне”, която е собственост на французин. Баща й Стоян Михайлов е старши пожарникар в Пожарна гр. Кюстендил от 1940 до 1963 г.
Милка Груева е най-голямото дете в семейството, а след нея се раждат съответно сестра и двама братя. Първото от момчетата умира на 5-годишна възраст, но лекарите така и не разбират от какво.
Милка учи в стопанското училище в гр. Кюстендил, но не го завършва, за което съжалява през целия си живот. Причината е, че като най-голяма тя трябва да помага за отглеждането на сестра й, която е осем години по-малка и на най-малкото й братче, което е седемнадесет години по-малко от нея. Тъй като майка й работи в частна фабрика, където не позволяват на жените да излизат в отпуск по майчинство, на Милка се налага на определени часове да носи братчето си във фабриката, където майката го кърми. През останалото време всички грижи за сестрата и братчето са изцяло нейни.
През 1946 г. сестра й – Весела Михайлова, се омъжва за македонски гражданин и до 2010 г. живее в гр. Охрид. След отделянето от семейството на родителите и родината си през целия си живот тя се връща не повече от 5 пъти в България.
Братът на Милка – Любен Михайлов става учител, а по-късно и минен инжинер. Той също създава семейство, но благодарен на сестра си за това, че се е отказала от всичко заради него, той поддържа изключително близки контакти с нея до последния си ден. Той почива много преди нея през 1998 г.
От гледна точка на политическите възгледи семейството, в което Милка Груева израства, се определя като безпартийно, но членува в ОФ (Отечествен фронт) организациите.
Като ученичка тя харесва момче, което родителите й не одобряват. По-късно, през 1936 г. я омъжват на сила за мъж, когото те са й избрали. Неговото име е Асен Груев. Въпреки всичко Милка приема съпруга си и създава здраво и стабилно семейство, защото той се оказва много добър и отговорен човек, който държи на нея и на семейството си. Той работи като електротехник в Енергоснабдяване гр. Кюстендил. Милка и Асен създават три дъщери – Лидия, Цвета и Снежана.
По времето на Втората световна война Асен Груев е изпратен на фронта и воюва чак до Унгария. За щастие той се връща жив. Докато мъжът й е на фронта, Милка установява контакт с много жени, чиито мъже са на бойното поле. Тя често ги събира вкъщи и им помага с каквото може, а по времето на американските бомбандировки над гр. Кюстендил се укриват заедно. След приключването на бомбандировките тя участва активно във възстановяването на града. Нейният дом е посещаван от Тодор Яначков, от Станко Тодоров от Радомир и от други фронтоваци, на които е помогнала за настаняването им в Лазарет, защото са били ранени.
Тъй като семейството на Милка и Асен е многочленно, годините след войната са много трудни. По време на купонната система, когато храната не достига както за всички хора, така и за нейното семейство, Милка обикаля селата и търси частни мелници, от които купува брашно и сама меси хляба за челядта си.
Въпреки немотията обаче тя дава всичко, което може, за да помага на тези, които имат по-малко и от нея. Така тя организира седенки, където жените плетат дрехи и чорапи и събират различни помощи, които впоследствие даряват на югославските деца, настанени в мъжката гимназия в гр. Кюстендил.
Тъй като мъжът й умира млад, Милка сама отглежда трите си деца. През целия си живот работи на много и различни места, за да осигурява прехраната на семейството. Работи като готвачка в детска градина, във военен стол, активна бригадирка е в селското стопанство по линия на ОФ, като води бригади за събиране на селскостопанската продукция към АПК (аграрно-промишлен комплекс) Коняво, Кюстендилско. За трудовата й дейност е награждавана с грамоти и медали. Ръководството на АПК Коняво разчита изключително много на нея и й има огромно доверие. Случвало се е дори през нощта председателят на АПК да отиде в дома й, за да я моли да събере бригади за обиране на реколтата от череши и ябълки, тъй като тировете за износ към Германия и СССР трябва да тръгнат по-рано и чакат.
До 1964 г. Милка Груева работи в тютюновия монопол. След това си остава вкъщи, за да помага в отглеждането на сина на средната си дъщеря, защото майчинството й изтича и тя трябва да се върне на работа.
Докато децата й са малки Милка, участва в бригади, които засаждат, обират и нанизват тютюн. С парите им купува учебници за училище. Дрехите на трите си деца тя плете сама и шие от дреб, след което ги бродира.
Тъй като съпругът й е активен борец, под негово влияние тя работи активно в кварталните партийни структури. Като използва влиянието на мъжа си, Милка издейства построяването на мост над река Банщица, който да свърже квартал „Запад” с отсрещния бряг, на който се намира Пето основно училище. Така децата безпрепятствено могат да стигат до училището си. Мостът е построен от военните по програма „Учение”. Тя работи активно и за подобряването на други социални придобивки на населението. Така например през 1953-1954 г. се включва в бригади за изкопаване на канали и полагане на тръби за осигуряването на пренос на питейна вода до квартал „Запад” от планина Осогово, освен това се бори и за прекарване на телефонни линии в квартала (1971 г.).
В квартала, в който живее, има клуб на ОФ и тя активно участва в организирането на културно-масови прояви – вечеринки, забави, прожектиране на филми, изграждане на младежки център за игри. Организират също така и дни за почистване на квартала и местния парк „Хисарлъка”.
След пенсионирането си помага активно в отглеждането на внуците, а по-късно и на правнуците си. Тя е основен фактор за спазването на християнските традиции в семейството. Като най-възрастна в рода тя до последния си ден събира цялата фамилия – всичките си дъщери, внуци и правнуци.
Милка Груева доживява до 91 г. и почива на 26 септември 2006 г.
Twitter
Facebook
