Роден на 28 септември 1954 г.  в село Огняново.

Висше юридическо образование в Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Доктор по право и доцент по наказателен процес, преподавател в Университета по национално и световно стопанство - София.

Заемал е всички нива на следователската професия. 
Оглавява Националната следствена служба през 1995 г. 
Член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите.

Предложен от Висшия съдебен съвет за главен прокурор на Република България  на мястото на Татарчев на 18 ноември 1999 г.

Президентът Петър Стоянов не подписва указ за назначаването му.

Избран за председател на Специализираната следствена служба.

Избраният по-късно нов Висш съдебен съвет предлага  Никола Филчев за главен прокурор и президентът подписва указ за назначението му на поста.

През юни 1999 г. правосъдният министър Васил Гоцев предлага на ВСС да понижи в длъжност Рашков до редови следовател заради лоша оценка за работата на ССлС, получена след проверка на службата от съдебния инспекторат към МС. Министърът внася за обсъждане във ВСС и докладна записка от МВР, уличаваща Рашков във връзки с един от обвиняемите по делото за убийството на Луканов. Съдът  не гласува предложението на министъра поради липса на достатъчно доказателства и Рашков не е понижен в длъжност.

На 10 ноември 1999 г. ВСС гласува "за" решението на Конституционния съд, според което членове на съвета не могат да се преизбират в два последователни мандата, независимо че първият е бил прекратен предсрочно. Така  магистратите гласуваха единодушно, че Рашков и колегата му Александров от квотата на следователите не са вече членове на съвета.

Рашков обжалва решението във Върховния административен съд, но съдът отхвърли жалбата.

2001 г. - в парламентарните избори за 39-ото народно събрание избран за депутат с листата на "Коалиция за България" (от Пазарджик).