Васил Владимиров Гьорев е роден на 8.10.1933 г. в с. Петърч, Софийско.

Основно образование придобива в родното си село, а средно в  Сливница и София.

През 1952 г е осъден на 20 години строг тъмничен режим заради антикомунистическа дейност. Прекарва 9 години в Шуменския и Плевенския затвор и лагера на остров Белене. След освобождаването е бил общ работник в строителството, електромонтажа на далекопроводите, в железарски магазин. Пенсионира се по болест.

През 1989 г. става един от учредителите на Клуб на репресираните след 1945 и се ангажира активно с възстановяването на БЗНС-Никола Петков.

Участва на Кръглата маса, беше депутат в Седмото велико народно събрание. Почина на 10 май 1996 г.

... След Великото народно събрание Гьорев си търсеше работа. Дойде при мен в Агенцията за чуждестранна помощ. Назначих го за контрольор - всъщност хамалин. Трябваше да разтоварва или контролира разтоварването (по-често двете заедно) на камионите с помощи. Не знаех, че пише стихове. Беше умен и наблюдателен. Не приличаше нито на шоп, нито на селянин, нито дори на николапетковист.

Беше починал, когато прочетох негови стихове. Политическите репресии, битки и битът бяха оставили вън от поезията един талантлив човек.

РАЗДВОЕН

Две изцъклени очи ме гледат учудени
от две различни посоки.
Едното с функции за естетични
потребности,
а другото с функции за сигурност.
Два различни мозъчни центъра приемат
информацията
и в едно и също време
ме тласкат в различни крайности -
влюбване и конспириране.
Високо чело -
с осанка на ненужна интелигентност-
разсича на две половини главата:
тази, която говори, и тази, която мълчи.
Първата е за пред обществото,
за изказ на физиологичните потребности,
а втората за скриване на мислите и
настроенията,
т.е. на себе си.

СЕПНАТО СЪБУДЕН

Сепнато събуден,
в ушите ми преливат с болка
хаотични и фалшиви звукове
от неблагороден метал.
Умът, настръхнал и възбуден,
изкача от сферичната си клетка
като луд жребец
и скъсал сънните вериги,
бяга неоседлан в омагьосан кръг
и стонове човешки,
пронизващо ръмжещи,
          полуголи,
              недоспали,
пребити от умора хора
с ужасен шум и тропот
мачкат мозъчните клетки -
          като в огромна клетколомна -
а зад грубите решетки
нощта лукава и цинична
вдига дрипава завеса и започва ден.