Промените в живота на пет български семейства - от средата на осемдесетте години на ХХ век до 2009 година
Семейство № 1 се състои от три члена – баща, майка и син, родени съответно 1960 г., 1963 г. и 2005 г.
Бащата е с висше образование, в периода преди 1989 г. до 1995 г. работи на държавна работа като спортен организатор. От 1995 г. до 2000 г. работи като дистрибутор в частна фирма. В периода 2000 – 2007 г. се занимава с частен бизнес, като от 2007 г. до момента е на държавна работа.
Майката работи на държавна работа от 1985 г. до момента, тя е със средно образование.
Бащата определя промените в политическата ситуация в България като не толкова положителни по отношение на гражданското общество, но смята, че в личен план някои от тях отварят нови възможности за развиване на частен бизнес.
Майката определя начина си на живот като по-труден в сравнение с годините преди прехода, тъй като смята, че доходът й в днешни дни не съответства на новия стандарт на живот.
Семейството определя социалния си статус и интегритет като подобрен в сравнение с годините преди прехода, тъй като промените по отношение на напускане на страната предоставят възможност за по-често пътуване в чужбина с цел развиване на частен бизнес.
Доходите не семейството след прехода са увеличени в пъти, но то смята, че това увеличение компенсира голямата разлика в стандарта на живот, тъй като преди промяната много от стоките са били на много по-достъпни цени.
Семейство № 2 се състои от три члена – баща, майка и дъщеря, родени съответно 1958 г., 1964 г. и 1984 г. И тримата са с висше образование.
Преди 1989 г. бащата работи на държавна работа, като след 1990 г. започва да се занимава с частен бизнес. Майката работи на държавна работа в периода 1982 – 2002 г., като след приватизация на компанията й е предложена работа от новите работодатели, но на много по-малка заплата, поради което тя отказва и се включва в семейния бизнес.
Дъщерята завършва езикова гимназия през 2003 г., след което записва да учи висше образование. Работила е в няколко частни фирми, в момента работи в консулски отдел.
Родителите са на мнение, че в началото преходът е затруднил живота на голяма част от обществото, тъй като всички сфери на обществения живот са били в криза. Това обаче, според тях, е нормално явление за една страна, намираща се в преход. Тяхната оценка за този преход не е отрицателна, въпреки трудностите, свързани с него.
Дъщерята смята, че преходът е свързан с едно пренастройване на ценностите на българското общество, като в личен план тя не може да посочи коренна промяна в начина си на живот, тъй като в годините на този преход тя е във възрастта, когато личността се формира, и смята, че нейният интегритет идва по естествен път, именно благодарение на това, че расте в това време.
Отварянето на границите по време на прехода оказва помощ и на това семейство, тъй като това допринася за развиването на бизнеса им. Освен това, семейството (както и всички останали) се радва на разрешението да се внасят западни стоки (автомобили, бяла и черна техника), като това дава нови възможности за започване на частен бизнес, а изборът на стоки вече не е ограничен, разрешено е закупуването на видео (до 1989 г. е било забранено да се гледат видеокасети със западни филми). Всичко това подобрява начина на живот на семейството.
По отношение на интегритета в новото общество, и трите члена на семейството смятат, че са добре интегрирани, тъй като са усетили началото на промяната своевременно и са предприели необходимите мерки за подобряване качеството си на живот в новите условия.
В обобщение, семейство № 2 признава, че не е било лишено от нищо както преди и по време на, така и след прехода, с единствената разлика, че към днешна дата то се самоопределя като презадоволено от всяка гледна точка.
Семейство № 3 се състои от 4 члена – майка, баща, син и дъщеря, съответно на 47, 39, 16 и 18 години. Майката и дъщерята са със средно образование, бащата е със средно специално образование, а синът е ученик.
От 1980 г. до началото на прехода бащата е работил на държавна работа по специалността си. По време на прехода работи в частни фирми, отново по неговата специалност, като обаче често сменя работата си, тъй като не е доволен от заплащането. След 2007 г. отново започва държавна работа по специалността, където работи до момента.
Майката е била домакиня през всичките години, като през 2005 г. започва работа в частна фирма, тъй като децата вече не са малки и потребностите на семейството се увеличават.
Тъй като децата са родени по време на прехода, те нямат мнение по въпросите, касаещи нашата работа.
Това семейство не определя социалния си интегритет и статус като подобрен, тъй като през годините на преход доходите му спадат и то все още не може да възстанови финансовия си баланс и сигурност.
Семейство № 4 се състои от 3 члена – майка, баща и син съответно на 50, 40 и 23 години. Бащата и синът са с висше образование, майката – със средно.
Бащата определя себе си като изключително съвременен човек, тъй като е един от първите, започнали да се занимават с търговия още по времето преди прехода. През периода 1984 – 2007 г. работи като спасител, но същевременно развива частен туристически бизнес. След като се пенсионира, започва да се занимава с брокерство. Според него преходът е донесъл единствено ползи за семейството, тъй като улеснява доразвиването на туристическия семеен бизнес, в който участват всички членове на семейството.
Майката (освен участието й в семейния бизнес) работи като управител на хотел от 1984 г. до 2007 г. След приватизацията хотелът става собственост на частна фирма, но тя продължава да работи там.
Синът винаги е следвал примера и стъпките на своите родители, а след като семейството започва да се занимава с брокерство (през 2007 г.), той се включва активно в развиването на дейността.
Благодарение на подобно мислене, което по своеобразен начин изпреварва времето, това семейство не усеща никакъв негативен ефект, свързан с прехода. Смята, че винаги е било с достатъчно добър социален статус, а по отношение на интегритета си се чувства като интегрирано не само в българското, но и в западното общество.
Семейство № 5 се състои от 4 члена – майка, баща и двама сина. Майката е на 57 години, бащата – на 47, първият син е на 23, а вторият – на 21 години.
Преди 1989 г. и двамата родители са работели на държавна работа към ТКЗС. Майката е с висше образование, по професия е агроном, а бащата е със средно специално образование, по професия е механизатор.
Тъй като в началото на прехода земеделските съюзи се трансформират в нови кооперации, родителите остават без работа, тъй като новите кооперации не работят ефективно и в тях няма работни места. И двамата работят към тези нови кооперации, но сезонно и само по заместване, като в останалото време се прехранват от спестявания и с помощта на собствена продукция, благодарение на това, че живеят на село.
Тъй като по време на прехода синовете са ученици, семейството усеща кризата в учебната система и в частност проблемът с липсата на учебници.
През 2006 г. майката започва работа в частна лозарска компания (частни винопроизводители), а бащата е назначен на постоянна работа към кооперация „Житен клас”, която е успяла да се развие по време на прехода.
Двамата сина завършват средно специално образование и веднага след това започват работа по специалността си в частни фирми, които се намират в града, където те живеят заедно на квартира.
Това семейство определя прехода като наистина труден за тях, но към днешна дата то се радва, че е успяло да се интегрира в обществото и новите условия и смята социалния си статус за по-добър в сравнение с този преди и по време на прехода.
Семейства № 1, 2 и 3 живеят в град София, семейство № 4 живее в град Каблешково, Бургаска област, а семейство № 5 - в село Екзарх Антимово, Бургаска област.
Анализирайки разгледаните пет семейства, виждаме, че политическият преход в България се е отразил по различен начин на отделните семейни единици. Най-онеправдано се оказва семейство № 3, тъй като то все още не може да стабилизира и подобри материалната страна на живота си. Семейство № 5 успява да се справи със ситуацията и, независимо от лишенията по време на прехода, сега се радва на спокоен, макар и не толкова лек, живот.
Останалите три семейства, особено семейство № 4, успяват по такъв начин да устроят живота си, че да не им липсва нищо, което са притежавали и преди 1989 г. Семейство № 4 е един пример, който, ако биха последвали останалите по време на прехода, не биха останали разочаровани от днешното си финансово състояние. Това не се отнася в пълна сила за семейства № 1 и 2, тъй като те също се радват на материална сигурност.
Семейство № 4 не само че остава с „бетонен имунитет” по време на прехода, но и нещо повече – то продължава да развива своя интегритет и да повишава социалния си статус, независимо от съпровождащите времето промени. Не можем да пренебрегнем местоживеенето на това семейство, което в онези години е било много стратегическо, тъй като по това време туризмът в България се развива с изключително бързи темпове, но основното качество, което трябва да притежава човек, за да успее, е предприемаческият дух и готовността за риск, които новото време налага.
Разглеждайки историята на пет различни семейства, не можем да зададем точни критерии за оцеляването на хората по време на прехода, тъй като факторите, които играят роля в човешкия живот са неизброими. Единственият генерален извод, който можем да направим, анализирайки тези пет ситуации, е, че независимо каква е политическата ситуация в дадена страна, оцеляването и материалното обезпечаване на един човек и неговото семейство зависят главно от способността му да се адаптира към нови (или дори неочаквани) условия на живот, а късметът вече може да допринесе за по-доброто развитие на ситуацията. Но без остър ум и смелост, колкото и късмет да има човек, той няма да може да го оползотвори.
В заключение можем да кажем, че всяка семейна единица, както и всички хора, са различни и това е причината за различията в социалния статус и интегритет на хората по време на и след прехода в нашата страна. Не можем да задаваме формули за успешен живот, тъй като всеки човек действа според способностите си и според възможностите, които се откриват пред него. Ето защо последиците от прехода са различни за всеки: за предприемача демократизацията е нова възможност, за обикновения чиновник – затруднение. Бихме могли да кажем, че онзи, който е готов да рискува, ще рискува и, с малко късмет, ще спечели с или без промяна в политическата ситуация. Следователно преходът е бил по-осезаем и труден за онези, които са с по-консервативно мислене и които не са успели да го променят своевременно, за да се адаптират към съвремието си. В едно заключително и обобщително изречение можем да кажем: „По време на прехода всеки се е справял, както може”.
Twitter
Facebook
