СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ (Икона от Охрид)

На 25 ноември  честваме паметта на великия средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Тачен е от християните като един от светите Седмочисленици и е патрон на най-големия български университет.

Той е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота и неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234).

Димитрий Хоматиан пише за Свети Климент Охридски:

"Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил…“

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик.

В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

В неговото "Краткото житие" се казва, че е "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил".

Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос превежда на новогръцки "Пространното житие", написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания.

Текст и снимка: © Николай Генов