Животоописание

Дарина Шаркова

София Рангелова  Маркова е родена на 22.09.1927 г. в село Копиловци (област Монтана). Майка й се казва Ивана Иванова Алексиева, а баща й Рангел Иванов Рангелов. София е най-голямата от петте деца. Тя има един брат – Иван и три сестри – Мария, Петкана и Йордана. Семейството й е бедно. София споделя, че има трудно детство, понеже е най-голяма помага на майка си за отглеждането на по-малките. Майката на София се занимава с килимарство (тъче чипровски килими), за да изхранва семейството. Баща й е сърдечноболен и не може да се грижи за многодетното семейство. Майка й умира от старост на 70 години, а баща й от инфаркт на 52 години.
София учи в село Копиловци в основното училище, завършва четвърто отделение (8 клас). След завършване на основното си образование се занимава с килимарство. Тъче чипровски килими още от петнадесетгодишна. Междувременно се занимава със земеделие, отглежда – жито, царевица, говеда.

Заради недоимъка решава да се задоми. Омъжва се на 16 години за Рангел Георгиев Марков от село Конуш (Асеновградско). Двамата се запознават на сватба в Копиловци откъдето е родом и Рангел, но заради бедността и трудния живот, държавата преселва цялото му семейството в село Конуш през 1937 г. Тогава цар Борис дарява на всички заселници 48 декара обработваема земя и по 2 декара дворно място. Впоследствие земята е кооперирана от ТКЗС. София и Рангел заминават заедно за Конуш през 1943 г. По време на пътуването в София влакът спира, заради бомбардировките от Втората световна война. За известно време ги местят в бомбоубежище. След няколко дни продължават пътуването си и  пристигат в Конуш. Семейството на съпруга й е много бедно. Бащата на Рангел  бил бъчвар, освен това се занимавали и със земеделие.

София и Рангел се женят през 1944 г., решават да си построят нова къща. Приготвят сами тухлите от глина, слагат ги в специални калъпи, след което ги изпичат в пещ. През 1950 г. започват строежа на къщата. Наемат майстори и построяват двуетажна къща за 7 години до 1957. София поема грижите за по-малкия брат на мъжа си Иван, защото свекърва й е сляпа. Освен това тя се грижи за Маруся,  детето на сестра й Петкана, която умира млада от мозъчен удар. Тогава София работи в ТКЗС, обработва царевица, слънчоглед, картофи, пипер, домати. Междувременно е и готвачка в училищния стол на село Конуш в продължение на 5 години, освен това се занимава и с плетачество.

Мъжът на София дълги години работи като тракторист, има 44-годишен трудов стаж. Рангел се пенсионира на 60 години, но продължава да работи като тракторист до 66-годишна възраст. Като млад обича да свири на духови инструменти на сватби и събори. По време на редовната му военна служба в Първи републикански набор, София се разболява тежко и дълго боледува. Точно това заболяване е причината тя да не може да забременее дълги години.

След многократни неуспешни опити забременява на 37 години и ражда момиче – Юлия, на 25.02.1965 г. След като завършва основното си образование в Конуш, Юлия заминава да учи в Пловдив. Завършва ТОХ "Асен Златаров", после завършва висше образование и започва работа като счетоводител. След това се омъжва за приятеля си от дете Симеон, родом също от Конуш. Женят се на 24.12.1983 г. и заживяват в Пловдив в апартамент, който София и Рангел им купуват. Раждат им се двама сина, Стоян и Рангел. София помага много в грижите за внуците. Тя се пенсионира на 55 години – 1982 г. и започва производство на зеленчуци, които продава на пазара в Асеновград. На 77 години София получава силни болки в корема и по спешност е закарана в Пловдив, оказва се херния. След дълга животоспасяваща операция като по чудо София оживява. Възстановяването продължава цял месец, заради напредналта й възраст.

София разказва, че падането на Тодор Живков на 10.11.1989 г. не я зарадвало, нито пък натъжило. Тя смята, че по време на неговото управление имало и хубаво, и лошо, но поне хората живеели по-добре, за разлика от сега, редовно ходели на почивки, нямало безработица, храната била евтина. Споделя, че през целият си живот не е виждала толкова голяма криза, колкото сега.

В момента София се радва на спокойни старини. Лятото живее в Конуш и продължава да отглежда зеленчуковата си градина, въпреки че е трудноподвижна и ходи с помощта на два бастуна. Казва, че работата я крепи и че не може да бездейства, въпреки че е на 83 години. Зимата прекарва при дъщеря си в Пловдив, там се радва на порасналите си вече внуци, плете бебешки дрешки и с нетърпение очаква правнуци. Поглеждайки назад във времето с усмивка си спомня за трудностите. Щастлива е от живота, който е живяла и  казва че не би променила абсолютно нищо в него.