Петър Аргиров

Животоописание на дядо ми

Петър Янков Аргиров е роден на 11.11.1937 г. Баща му Янко Аргиров е занаятчия-обущар, а майка му Янка Аргирова е тютюнева работничка.

През 1955 г. завършва Търговската гимназия в Пловдив, специалност „планиране и статистика”.

През 1966 г. сключва брак с Мария Аргирова, която по това време е търговска работничка. Имат две деца – дъщеря им се казва Софка Аргирова (понастоящем Арабаджиева), родена през 1961 г., и синът им Янко Аргиров, роден през 1969 г.
През 1961 г. започва висшето си образование във ВИИ „Карл Маркс” – София, специалност „планиране на народното стопанство”. Образованието му завършва през 1979 г. със специализация по „икономика на труда”, отново във ВИИ „Карл Маркс”.

Първата си работа започва като икономист през 1966 г. в ТЕКСИМ (първият производител на кока-кола за България). След това е началник-отдел „организация на труда и работната заплата” в Авторемонтен военен завод в град Пловдив.
Следващото му работно място е като инспектор в Инспекцията по труда, а през 1985 г. започва работа като главен специалист по заплащане на труда в корпорация "Биотехника".

След "Биотехника" работи като икономически директор в Предприятие за агрохимическо обслужване. Около 1990 г. като представител на предприятието сключва договор с Агенцията за чуждестранна помощ, помещаваща се в сградата на Президентството. Договорът е за безплатно раздаване на минерални торове и препарати за растителна защита само на частни земеделски стопани.

Пенсионира се през 1997 г. като главен инспектор в Инспекцията по труда.

Малко преди пенсионирането си работи като хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”, педагогически факултет. Преподава по „професионална квалификация” на студенти от специалност „Социална педагогика”.

След пенсионирането си в продължение на 3 години работи като член на управителния съвет и ръководител на икономическо направление, в приватизираното акционерно дружество „Чайка - 97”, град Пловдив.

През 2008 г. преживява тежка сърдечна операция. Днес продължава да е щастливо женен и да се радва на внуците си.