Български политик, министър-председател (1981-1986 г.)

Завършва Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1938-1940 г.).

Член е на БКП (от 1940 г.). Осъждан е за противодържавна дейност (1942 г. на 12 години и 1943 г. на 15 години затвор).

Завършва икономика на промишлеността и търговията в Москва (1951 г.). Кандидат на икономическите науки (1954 г.).

Завежда катедра Марксизъм-ленинизъм във ВМЕИ, преподавател е по политическа икономия.

Заместник-председател е на Държавната планова комисия (1957 г.), заместник-завеждащ отдел е “Планово-финансово-търговски” на ЦК на БКП (1958-1964 г.). Първи заместник-председател е на Държавния комитет по планиране (1971-1986 г.).

Член (1966-1989 г.) и секретар е на ЦК на БКП (1971-1981 г., 1986-1989 г.). Член е на Политбюро (1974-1989 г.). Член е на Държавния съвет на НРБ (1971-1981 г., 1986-1989 г.). Народен представител (1966-1989 г.). Изключен е от БКП (20 април 1990 г.).

През 2010 г. бяха публикувани мемоарите на  Г. Филипов. Той разказва,  че след 10 ноември 1989 г. е преживял две "убийства". Първото е "голямото унижение, което е преживял на 16 ноември 1989 г., когато е изваден от Политбюро и след това тотално охулен, без да му се даде право за защита." Второто "убийство" е вкарването му в затвора на 14 юли 1992 г.

"Изчакаха да мине 13 юли. На 14 се обади в 7 часа вечерта на майка ми, че го задържат. Когато излезе от затвора, каза, че това унижение, което са му причинили, е по-страшно от това, което фашистите са му направили", разказа сина на Гриша Филипов, проф. Лъчезар Филипов. /btvnews.bg/

Умира на 2 ноември 1994 г. в София.