Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград.
Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му е била известна певица на турски и български песни с много записи и плочи. Загива на 32 години в катастрофа. По-големият му брат, миньор, умира от рак на 36 години. Баща му е бил дългогодишен миньор в "Буриева" до Мадан.
До седми клас Вежди Рашидов учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София.
През 1978 г. Вежди Рашидов завършва Държавната художествена академия в София - специалност скулптура. Ученик е на проф. Димитър Даскалов.
През 1994 г., след 37 изложби в чужбина, открива първата си самостоятелна изложба в България.
Вежди Рашидов е автор на идеята за паметник с ключа на София.
Негова изработка са статуетките за призовете "Сирак Скитник" на Българското национално радио, "Златна роза" на фестивала на българския филм във Варна, приза "Полицай на годината" на Министерството на вътрешните работи.
Обявен е за почетен гражданин на Армения, а в България - на Кърджали, Мадан и Дулово. Народен художник е на Турция.
Бил е член на обществения Съвет по култура при президента Петър Стоянов, общински съветник в Столичния общински съвет от гражданско движение "Св. Георги Софийски", член на Съвета по духовно развитие към президента Георги Първанов.
През последните години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по политически и социални теми. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува върхушката на партията Движение за права и свободи.
На 30 ноември 2001 г. е арестуван за побой над полицай.
По случай петдесетата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден "Стара планина".
Семеен е, с едно дете.
На изборите за 41-о Народно събрание на 5 юли 2009 г. е избран за депутат от партия ГЕРБ в Кърджали.
По-късно става министър на културата в правителството на Бойко Борисов. /personi.dir.bg/
През юни 2009 г. Вежди Рашидов получи Голямата награда в областта на скулптурата "Вера" на Московския международен фестивал на изкуствата "Традиции и съвременност", а през март 2010 г., на тържествена церемония в Москва, Вежди Рашидов е удостоен със званието академик на Международната академия за изкуство и култура за цялостното си творчество, съобщи Министерството на културата. /dnes.bg/
През април 2012 г. Рашидов изложи свои скулптури и акварели на тема коне в Музея на конната цивилизация в Йокохама, Япония. Музеят на конната цивилизация в Йокохама е единствен в света. В залата, където е експозицията на Вежди Рашидов, свои творби излагат само най-известни световни автори. Скулптура на Вежди Рашидов от години е в колекцията на японския император, са уточнили японски колекционери при откриването на изложбата.
Вежди Рашидов е не само скулптор със световна известност. Той е човек с неспокойна гражданска съвест, по характер е импулсивен и трудно се сдържа да не каже това, което мисли. Неговата нетърпимост към несправедливостите, към лицемерието, към политическото шарлатанство е добре известно от многобройните му публикации в пресата и от изявите му по радиото и телевизията.
Творчество
Участвува в групови, тематични и самостоятелни изложби в страната, в цяла Европа и в световни културни центрове.
Имал е над 45 самостоятелни изложби в Пловдив, Габрово, Базел, Париж, Варна, Варшава, Стара Загора, Краков, Лондон, Димитровград, Делхи, Москва, Ереван, София, Истанбул, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Измир, Созопол, Сеул, Берлин, Вашингтон, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Палма де Майорка и др.
Автор е на книгата "Изкуство и власт", своеобразен автопортрет на артист и общественик. Стефан Цанев казва за него, че е "един от днешните апостоли на човеколюбието, от пророците на духа", а Любомир Левчев го определя за "творец с феноменален художнически талант и ярък публицистичен език".
Другите за него
Покойният Виктор Пасков твърдеше, че той е "безспорно най-големият талант в скулптурата и малката пластика".
Световноизвестният френски скулптор Сезар казва: "Българският артист Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна сред най-високите върхове на културата на XX век, сега и завинаги. Това, което прави, е прекрасно, докоснато от експресионизма.... толкова е завладяващо. Той е толкова силен като излъчване, толкова могъщ... Очевидно е колко много културни пластове присъстват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време".
Големият български художник Емил Стойчев пише за Рашидов: "Какво представлява в крайна сметка окото ти на скулптор: любов, отлично познание на тънкостите на занаята, силна и същевременно изящна форма, стремеж към съвършенство. Всички тези качества като цяло и взети поотделно представляват твоята гордост."
По повод изложба на скулптури и рисунки през 1994 г. Йордан Радичков разсъждава: "Ако Бог - нашият отец и създател, бе оставил скиците, чертежите и рисунките си, ние щяхме да знаем много повече за това, как е замислен и създаден човекът, дали той е завършеният човек или е само чернова на човек... /vesti.bg/