Васил Коларов (1877-1950). Деец на българското и международното комунистическо движение. Роден в Шумен, следвал право в Швейцария, по професия адвокат.

От 1897 член на Българската работническа социалдемократическа партия, от 1903 – тесен социалист. От 1911 до 1923 депутат. От 1905 член на ЦК. Представител на партията на тесните социалисти на форумите в Щутгарт, Копенхаген, Цимервалд и Стокхолм. От 1919 член на ЦК на БКП, от 1919 до 1923 секретар на ЦК. Емигрант в СССР.

През 1923 върнат в България и по нареждане на Москва заедно с Георги Димитров налага в партията курса към въоръжено въстание. След разгрома на Септемврийското въстание пак се установява в СССР.

През 1923-1944 член на Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1921 член на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, от 1922 член на неговия президиум, през 1922-1924 генерален секретар. Един от инициаторите за създаване на антифашисткия Отечествен фронт (1942) в България.

Завръща се в страната през септември 1945. През 1946 ръководител на българската делегация на мирната конференция в Париж, където ратува за справедлив мирен договор за България. В периода 1946-1947 временен председател на току-що прогласената Народна република България. Заедно с Георги Димитров главен проводник на сталинизма в страната. През 1947-1949 вицепремиер и министър на външните работи, в периода 1949-1950 - премиер.

-----------------------------------------------------------------------------------------------
Библ. Николова В., Куманов М. Кратък исторически справочник, т. III, София 1983.