Тя е наричаната Донка Комитката. Българска революционерка, военна деятелка и четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Родена е през 1880 година в Смилево. Още като млада убива един турчин, който я задиря, докато омъжът и е на гурбет. След това се включва в четата на войводата Слаевйко Арсов.

По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година участва в над  20  сражения.

През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, Ставре Ушлинов, е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва в много боеве като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ - четвърта и трета степен.

През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден за храброст II, а по-късно през 1917 година е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ първа степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков.

След войните се установява във Варна, където и умира на 27 юни 1937 година.