Петър Бояджиев е роден на 3 юли 1947 г. в Шумен. Завършва гимназия в родния си град. След казармата е приет да учи математика в Софийския университет. В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо (главен редактор на в.”Про и Анти”, излизал до края на 2010 г. – б. а.) разпространяват позив с искания за излизане от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност. Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. Бояджиев отказва. Осъден е на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си. Според Бояджиев обаче тя е обесена от ДС в София една година след неговото затваряне. За това той има доказателства. В затвора му съобщили, че е починала от сърдечен удар. Истината той научава 9 години по-късно след излизането си.
Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец. На 6 август 1981 година е изведен нелегално от България чрез организация, извършена от Алфред Фосколо и Антон Машев. В емиграция е активен и работи в областа на защита правата на човека в България. На него дължи популяризирането си на Запад Дружеството за ЗПЧ в България, както и на синдиката “Подкрепа”.
Връща се в България на 17 май 1991 година, за да участва във Втората национална конференция на СДС. На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция“, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско, и живее в Тулон, Франция, заедно със семейството си.
(инфо на Блиц)