Георги Кокеров

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887, нощта срещу Връбница в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелянов.

През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св. Кирил и Методий", където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Димчо Дебелянов успява да завърши висше образование, въпреки че последователно учи в Юридическия и Историко-филологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Дипломира се като икономист.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Завършва Школата през 1914г. заедно к Христо Ясенов. След Завършване на Школата започва работа във Върховната сметна палата.

Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация като служител във Върховната сметна палата.

В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. Назначен е за адютант на 2 дружина от 22 пех. Тракийски полк. Командирът на дружината майор Ангел Томов Томов (1874 - неизв.) го познава като поет и се старае да го предпази от опасности за живота. Успява около 9 месеца. В края на септември 1916 г. е назначен за командир на 5 рота. На 2 октомври ротата му е вдигната в безсмислена атака срещу окопана пехота без артилерийска подготовка.

Подпоручик Дебелянов, пада убит в бой, на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта.

На 3 октомври Димчо Дебелянов е погребан в двора на българската църква в Демир Хисар.

През 1931 г. костите му са пренесени в родния му град Копривщица от неговите приятели Георги Райчев и Димитър Подвързачов и погребани в Копривщица.

През 1934 г. на гроба му е поставена скулптурата „Очакване”, изработена от проф. Иван Лазаров. От 1958 г. родната му къща в Копривщица е превърната в музей и е отворена за посетители