Президентът Росен Плевнелиев изнесе днес пред Атлантическия клуб лекция на тема "Актуални проблеми и приоритети на системата за национална сигурност на Република България". "Дневник" публикува лекцията, предоставена от прессекретариата на държавния глава, с незначителни съкращения.

 

Живеем в турбулентни времена, провокирани от дълбоки глобални трансформации. Светът, който познаваме, се променя бързо и необратимо. Процесите са изключително динамични и белязани от множество предизвикателства за устойчивото развитие на държавите. По отношение на сигурността и на националните приоритети ние трябва да мислим и да планираме с хоризонт не само до 2020 година, но и по-надалече. Много са факторите, които ще формират в бъдеще средата за сигурност в световен и национален аспект, но четири от тях са особено важни. От тези предизвикателства произтичат и приоритетите за националната ни сигурност. Четирите ключови думи са интеграция, технологии, ресурси и демография.

 

Първа ключова дума: интеграция.

България е част от един много динамичен регион, граничещ с Близкия изток, стъпил между Западните Балкани и Черноморския регион. Ние имаме интерес за повече интеграция и споделяне на отбранителните ресурси както в НАТО, така и в ЕС. Повече интеграция означава повече сигурност за България. Едно е да си сам, друго е да си част от силна и активна международна общност, която споделя общи ценности, възможности и действия.

Повече интеграция навън, но и повече интеграция вътре, например в сферата на отбраната: В качеството ми на Върховен главнокомандващ аз насърчавам изграждането на гъвкава, модерна, мобилна и технологична армия. Ние трябва да можем ефективно да изпълняваме трите основни мисии – отбрана, участие в съюзнически операции и принос към националната сигурност в мирно време.

В Стратегията за национална сигурност, която беше приета почти с пълен консенсус от Народното събрание с негово решение от 08.03.2011 г., е разработена новата държавна политика в областта на отбраната и сигурността на страната, която е съобразена с бързо променящата се и динамично развиващата се среда за сигурност в национален, регионален и глобален план. Тя е в синхрон с новата Стратегическа концепция за отбрана и сигурност на държавите членки на НАТО приета на 08.12.2010 г., а също и с Лисабонския договор на държавите от ЕС в сила от 01.12.2009 г.

Към настоящия момент най-сериозните предизвикателства пред въоръжените сили са:

Модернизация и превъоръжаване на армията в съответствие с инвестиционната програма на министерството на отбраната;

 
Преструктуриране на бойните, осигуряващите и поддържащите сили;

Ресурсно и логистично обезпечаване на участието на формирования от Българската армия в операции на НАТО и ЕС, с главно внимание на операция ISAF в Афганистан.

Прагматичният подход означава да имаме ясни приоритети и с по-малко ресурси да постигаме повече. За това изведохме като национален приоритет включването в концепцията на НАТО за интелигентната отбрана и в концепцията на ЕС за "обединяване на способности и споделяне на разходи".

Финансовата криза е както риск, така и огромна възможност и стимул за това сътрудничеството между държавите в областта на отбраната да стане неизбежна необходимост. Посланието на срещата на върха на НАТО в Чикаго бе да се обединяват усилията за изграждане и развитие на способностите чрез прилагане на кооперативни, многонационални и регионални подходи. Сътрудничеството и интеграцията нямат алтернатива за осигуряването на траен мир и стабилност.

Повече интеграция, повече стабилност, означават по-малко риск и повече инвестиции и развитие в региона ни.

Втора ключова дума – технологии.

Предприемачеството и талантът са основното оръжие на нациите, които ще просперират в 21 век.

Дългосрочното развитие и сигурността на държавата ще зависи пряко от подкрепата за иновациите, развитието на високи технологии, и по-конкретно в индустриите на бъдещето – информационните и комуникационни технологии, биотехнологиите, производството на храни, индустриите, свързани с човешкото здраве. За това аз не спирам да настоявам за ефективни програми и проекти, които да стимулират иновациите, за качествено образование в инженерните технически специалности и за технологични и индустриални паркове, като част от национални клъстерни политики и иновационни екосистеми.

Пренастройването на икономиката чрез нови индустриални политики и построяването на система от технологични паркове и индустриални зони е въпрос на визия и отговорност за бъдещето на България. Това трябва да бъде съчетано с активни национални политики за подобряване на бизнес средата. Позиционирането на България в полето на високите технологии и идеите прави страната ни значим партнъор и съюзник. Имам амбицията България да се позиционира като регионален хъб в ICT клъстера. Вече постигнахме не малко, растеж 16%, 550 фирми, 35 хил. работни места.

Кибер-сигурността се очертава като един от най-съществените фактори за бъдещата сигурност на държавите. Ние осъзнаваме връзката между наличието на квалифицирани специалисти в сферата на високите технологии и възможността България да играе важна роля в развитието на общосъюзническата кибер-сигурност. Това е причината следващата година да планираме организирането на Консултативен съвет по национална сигурност, на който да бъде обсъдена тази тема. Развивайки своята програма за въвеждане на Електронно правителство, което е мой тотален приоритет, България ще инвестира в своята кибер – сигурност и ще специализира в тази област!

Трета ключова дума – ресурси.

Под ресурси имам предвид водни ресурси, енергийни ресурси и производството на храни с наличната обработваема земя. Реформите и мерките, свързани с управлението на всеки един от тези ресурси са стратегически за развитието и сигурността на държавата. За това често може да чуете в речите ми да говоря за реформата във водния сектор, да акцентирам върху енергийната ефективност и диверсификацията, върху инвестициите в изследователската дейност и производството на храни и използването на потенциала на обработваемите земи на България. Ние като държава трябва да имаме ясен план за управлението на ресурсите си. С колко разполагаме, колко и откъде доставяме и колко и как са ни необходими, за да запълним устойчиво и сигурно потребностите си. Днес водната реформа е в Парламента, отделно като министър стартирах работата по водните мастър-планове и Стратегия на България за 35 години напред в сферата на управлението на водите. Очакваме инвестиции в сектор води до 2020г. от поне 8 млрд. лева. Земеделието е приоритет – през 2012 г. държавната подкрепа за земеделските стопани е 1,3 млрд. лева, през 2008 г. беше 200 млн. лева.

В резултат експортът на земеделска продукция расте с 40% годишно, а стопанствата започнаха да се проеоборудват с модерна техника. Планираните инвестиции в сектора до 2020 г. с поне 10 млрд. лева. От земеделски производител искам България да се превърне в производител и износител на храни. Това е един от приоритетите на България 2020.

На последното си заседание, проведено на 18 октомври в Будва, Черна гора, Съветът на министрите на Енергийната общност прие първата Енергийна стратегия на общността. В Стратегията са отчетени националните планове в областта на енергийното развитие на страните по договора за Енергийна общност и съществуващите законодателни изисквания към тях, произтичащи от европейското законодателство в областта на енергетиката, конкуренцията и опазването на околната среда. В стратегическия документ са изведени три основни цели:

- Създаване на конкурентен и интегриран енергиен пазар;

- Привличане на инвестиции в енергийния сектор;

- Сигурни и устойчиви енергийни доставки;

В светлината на Енергийната стратегия на общността и за да постигнем поставените цели за енергийната сигурност, трябва да се справим с три ключови за обществото предизвикателства – енергийната ефективност, като общонационален приоритет, енергийната диверсификация и развитие на енергийната инфраструктура.

Гордея се, че съм първият български президент, който приоритизира енергийната ефективност и диверсификация. Националната програма за енергийна ефективност е вече факт. Първите пилотни проекти се изпълняват. Искам енергийната ефективност да навлезе навсякъде – в домакинствата, индустрията, обществените сгради и инфраструктурата. Планираме инвестиции в енергийна ефективност от поне 3 млрд. лева го 2020г.

България трябва да се стреми към енергийна независимост, като диверсифицира източниците и доставчиците на енергия и увеличи енергийните запаси. Навременното изграждане на газови връзки със съседите ни, както и договарянето на доставки от различни източници, формира дългосрочната перспектива на страната за енергийна независимост. Енергийната независимост е основен компонент на енергийната сигурност.

Решаващ фактор за енергийна независимост са енергийните запаси. В това отношение голяма е ролята на местния добив на природен газ. Работим по собствени газови находища. Радвам се, че наши партнъори в разработването на обещаващото находище в блок "Хан Аспарух" в Черно море са световните лидери TOTAL, OMV и REPSOIL.

По отношение на енергийната инфрструктура, България работи по мащабни проекти с общоевропейско значение:

Южния газов коридор е тотален приоритет за България, ще транспортира газ от Каспийския басейн и Централна Азия, Средния Изток и Източния Средиземноморски басейн до Европейския съюз. Надявам се интерконектора България-Турция да бъде първи етап от проекта "Набуко- Запад". България играе активна роля и подкрепя безусловно проекта.

България подписа, заедно с още няколко европейски държави инвестиционно решения за "Южен поток" – един мащабен и важен проект за Европа и България, тъй като диверсифицира тръбата, по която може да получаваме газ.

Четвърта ключова дума – демография.

Негативната демографска картина в България е тема, която изисква сериозно внимание от институциите. Тенденцията е ясна, необходими са действия и резултати. Първо, трябва да възприемем иновативни политики за стимулиране на раждаемостта. Второ, трябва да се концентрираме и върху повишаването на качеството на живот като важен елемент от модерната демографска политика. Приоритетни тук са образованието, здравеопазването и създаването на качество на живот и икономическа перспектива в регионите. Трето, необходимо е да възприемем политики за връщане на наши сънародници от чужбина и привличане на висококвалифицирани имигранти от трети държави.

Няколко думи за продължаването на реформата в сектор сигурност

Основните проблеми и слабости във функционирането на системата за национална сигурност се свеждат до следното:

Преди всичко – важни елементи на системата за национална сигурност не функционират в единно правно пространство, работят без ясна концептуална рамка и модел, без закони, които да уреждат тяхното устройство и управление. Това се отнася и за Националната разузнавателна служба /НРС/, Служба "Военна информация" и Националната служба Охрана /НСО/, които нямат свои закони, сами си поставят цели и задачи и ги решават в повечето случаи в условия на безконтролност. Това е една от причината за допуснатите проблеми и слабости в някои сектори от тяхната дейност.

Не е регламентирана със закон дейността на Съвета за сигурност към Министерския съвет. Сега той функционира на основата на правилник, който не го натоварва с отговорностите произтичащи от неговото предназначение на единен държавен орган, организиращ взаимодействието и координиращ дейностите в системата за национална сигурност.

Има нерешени въпроси, свързани с темата природни бедствия, аварии и терористични актове. Наводненията в с.Бисер, земетресението край Перник, терористичния акт на летище Сарафово, взривовете в няколко склада за боеприпаси, показват, че има какво да се прави за сигурността на хората при екстремни ситуации. Органите на местната власт не са напълно подготвени да поемат своите отговорности, а разчитат на силите и средствата на централната власт. Като президент поставих тези въпроси на Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/.

КСНС играе важна роля в системата на националната сигурност.

Променихме изцяло философията на работата на КСНС. След 20г. закъснение вече имаме правила. Още на първото заседание на КСНС под мое ръководство постигнахме исторически консенсус. Службите НРС, НСО, ВИ повече от 20г. работят без Устройствени закони. Направихме исторически пробив – има консенсус, ясни ангажименти, минаха обсъждания, има решение на Министерски съвет. Вярвам, че КСНС не трябва да бъде трибуна за политически речи на партийните лидери, а форум за изработване на политики, за постигане на съгласие, на консенсус по националните приоритети в областта на националната сигурност.

Докато аз съм президент, КСНС няма да свършва с проведената след него пресконференция. Искам КСНС да бъде демонстрация на политическа зрялост и мъдрост, а направените предложения да влизат задължително в дневния ред на институциите и органите, за които се отнасят и да се постигат резултати.

На заседания на КСНС бяха обсъдени още въпросите за енергийната сигурност, за механизма за сътрудничество и проверка на ЕС и за терористичния акт на летище Сарафово. Все в тази връзка и по тази проблематика се проведе и първото заседание на Съвета за външна политика, отбрана и сигурност, на което се даде възможност да се чуят мненията на парламентаристи и представители на научната и експертната общност по Проектозаконите в областта на националната сигурност.

Тотален приоритет за мен е въпросът за нормативната уредба на дейностите в системата за национална сигурност. Сигурен съм, че след поетия пред мен ангажимент от всички парламентарно представени партии, до края на м.април 2013 г. ще се приемат четирите закона в пакет - за НРС, НСО, Служба военна информация и Общ устройствен закон, изцяло в интерес на националната сигурност. Това ще бъде историческо постижение след не 20, а 70 години работа на тъмно, без правила и без обществен и парламентарен контрол върху тези институции.

Изключително важен стратегически приоритет в областта на националната сигурност е общественият ред и вътрешната сигурност, противодействието на асиметричните рискове и заплахи за сигурността, особено на международния тероризъм, контрабандата, нелегалния трафик, корупцията, организираната и конвенционалната престъпност. Тези въпроси стоят и сега в центъра на вниманието на органите на МВР, МО и на специалните служби. Тук в тази област, в крайна сметка ще се реши кардиналният въпрос – българските институции в сектор сигурност да се ползват с висока степен на обществено одобрение и да защитават правата и свободите на българските граждани, да генерират солидарност и доверие.

С особена значимост в тази сфера се откроява въпросът за гражданската сигурност, който в Стратегията за национална сигурност е определен като основен критерий за ефективността на системата за национална сигурност. Същинският смисъл на националната сигурност в новите условия и при новите реалности е защитата на отделния гражданин, неприкосновеността на неговите права, свободи и достойнство. Това по същество е една нова визия и философия за националната сигурност, която изисква преустройство и нов подход в нейното организиране и осигуряване. Трябва да се вслушаме в аргументите на представителите на научната общност, гражданската сигурност да се възприема като трети стълб на системата за национална сигурност наред с другите два – външната и вътрешната сигурност.

Трансформациите, изграждането и развитието на Системата за националната сигурност, в крайна сметка зависят от ефективното функциониране на българската икономика, от икономическия потенциал на страната. В това отношение програмата "България 20-20" ще създаде благоприятни условия и предпоставки за успешно реализиране на замислените реформи в областта на националната сигурност.

Вече сме на етап когато сигурността на държавата, обществото и гражданите не е само функция на силовите ведомства. Наред с т.нар. твърди средства на преден план в това отношение излиза доброто управление, нормалното функциониране на държавните власти и институции, икономическото развитие и внедряването на нови технологии в производството, подготовката и развитието на човешкия капитал. Днес България работи за устойчив растеж, основан на нови индустриални политики, производство и експорт. Само високо развити в икономическо и в интелектуално отношение страни могат да гарантират самостоятелно или съвместно с партньорите си сигурността на своите граждани и да се справят с възникващите предизвикателства, рискове и заплахи, с бедствия и кризи от различен характер.

Освен партнъорството между държавите има огромен резерв и в партньорството на държавата с бизнеса и неправителствения сектор. Частният сектор, който притежава над 90 % от средствата за производство е заинтересован да участва в противодействие на заплахите, които застрашават и неговата сигурност. Затова трябва да се дава по-смело път на публично-частното партньорство в областта на сигурността, на доброволните формирования и доброволците, да се търси взаимодействие с охранителния бизнес за противодействие най-вече на конвенционалната престъпност и за защита на гражданите и инфраструктурата при природни бедствия.

Спомнете си къде и каква беше България преди 22г.? Тогава комунизмът си отиде с тотален крах и фалит, БВП на човек за 1989 година бе под 1000 долара. Днес той е 7500 долара. Спомнете си, че само преди 13г. в съседна наша държава падаха бомби, а в региона се водеха войни. Спомнете си, че на този ден преди 13 години един велик президент и вдъхновяващ световен лидер от трибуната в София каза:

"Искам да си припомните с какво се разделихте: с една полицейска държава, в която нямаше място за разочарования, защото я нямаше и надеждата за нещо по-добро. Никой не се чувстваше изостанал по-назад, защото на никого не се позволяваше да излезе по-напред."

"Борбата за конституционна демокрация бе водена не за рай, а за възможности, не ставаше въпрос за изграждането на един съвършен свят, а за възможност да се построи един по-добър свят."

"В Студената война се биха и победиха свободни хора, които не приемаха съществуването на две Европа през XX век. Сега ние не трябва и няма да позволим съществуването на две Европа, разделени и неравнопоставени и през XXI век."

Този велик президент се казва Бил Клинтън. Спомнете си, че преди 10 години на същия този ден, в същия този час и минута Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън в Прага изрече:

"Предлагам на съвета на държавните глави на страните членки да поканим България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Това е решението, Съветът го прие". Позволете ми да поздравя всички нас с тази годишнина и да стисна ръката пред всички вас на един Българин, един министър и един лидер с визия и кауза – това е Мони Паси.

Убеден съм, че Европа, както никой друг заслужава в най-голяма степен Нобелова награда за мир. Защото европейската интеграция за България и региона означава траен мир, сигурност, стабилност и човешки прогрес. А в този забързан 21 век идеологиите играят все по-малка роля. Днес генералите разбират, че не е толкова важно да спечелиш войната, много по важно е да спечелиш мира. Днес най-големите проблеми на политиците по света са идентични и нямат нищо общо с идеологии – те са как да се развива икономиката, така че всеки човек да получи възможност да се развива, да има достъп до качествено здравеопазване и образование, да се гарантира на всеки сигурност и солидарност. В парламентите по света не се дебатира вече по идеологически теми, дебатира се по по–важните теми – как правителствата да бъдат ефективни и в полза на обществото. Дебатира се относно капацитета на правителствата да вършат работа и да постигат резултати за хората! Фокусът върху правилните приоритети и изпълнението днес е фундаментален и много важен. Да, сигурността е тотален приоритет за всяко правителство, но за да успеят правителствата трябва да имат дългосрочни стратегии и да постигат резултати по тях. И да работят за партньорство и доверие. Гордея се, че България е член на НАТО и Европейския съюз. Това е най-висшето постижение на страната в последните 20г. Радвам се, че България е добър съсед и уважаван партньор в региона и по света. Страната е на прав път и постига прогрес. Въпросът не е дали ще се развиваме, а колко бързо ще се развиваме! Затова работя за интеграцията и добрата репутация на България в този толкова забързан и взаимозависим свят, в който днес живеем, работя за довери и за развитие, надграждайки постигнатото от тези преди мен.

 http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/22/1952788_prioriteti_na_sistemata_za_nacionalna_sigurnost/