Политическа партия "Атака" е създадена на 17 април 2005 г. в София на учредителен сбор, в който участват над 500 делегати. (Официално е регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005.) За председател на партия АТАКА е избран Волен Сидеров, български журналист, в началото на 90-те години - главен редактор на вестник "Демокрация", издание на СДС.

Партията се самоопределя като патриотична и националистическа, но политическите й противници, а и редица български медии определят идеологията й като националистическа, дори близка до нацизъм и фашизъм. 

Скоро след създаването си АТАКА очертава политическата си програма, като представя своите „20 принципа“ и „Програмна схема“, публикувани на партийния сайт. Според тях “в националните медии, издържани от държавния бюджет, не може да има емисии на друг език“; “Всеки български инвеститор, предприемач и производител е с предимство пред всеки чуждестранен до изравняването на стандарта ни на живот със средноевропейския. Българското производство, търговия и банки трябва да са в български ръце.“; ...„Приватизационните сделки подлежат на ревизия“; ....“Напускане на НАТО“; ...“Българската земеделска земя не се продава на чужденци при никакви условия“; ...“Преразглеждане на затворените глави в преговорите с ЕС.“  ...

Заедно с това партията успява в рамките на само няколко месеца да събере голям брой членове и симпатизанти.
На парламентарните избори през 2005 г., поради отказа на съда да я регистрира за самостоятелно участие, партия АТАКА участва като Коалиция "Атака" заедно с няколко леви партии. В тези избори коалицията печели 296 848 гласа (което представлява 8,93% от всички гласували) и 21 места в парламента.

Според социологическите проучвания в началото на 2006 г. АТАКА е втора политическа сила след БСП с подкрепа 12-13% от всички пълнолетни български граждани. Кулминацията на мощта на АТАКА е на Националния празник на България 3 март 2006 г., когато на митинг в София пред храм-паметника "Александър Невски" се събират над 5 хиляди души. Партията традиционно отбелязва националния празник на страната, 3 март, с шествия и митинги, на които лидерът Сидеров държи пламенни и доста често твърде крайни речи.

Освен споменатите по-горе принципи, на сайта на АТАКА могат да бъдат открити редица конкретни позиции и искания на партията.

Сред тях има предложения за радикални промени в конституцията на Република България като напр. институциализиране на Българската православна църква и признаване на Православието като официална религия в България.

Искане на АТАКА е да бъде върнато смъртното наказание за тежки криминални престъпления - то е породено от зачестилите през последните години жестоки убийства, извършвани според тях от „цигански бандити и мародери“. Схващанията им по този въпрос предизвикват широки дискусии в медиите и сред политическите среди. Опонентите определят АТАКА като антихуманна, расистка и фашистка организация. От своя страна Атака нарича тези свои противници „антибългарски елементи“.

По отношение на Евроинтеграцията на страната, АТАКА се обявява за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в ЕС, като затварянето на АЕЦ Козлодуй, и предоговоряне на неизгодните условия за България. Лидерите на партията окачествяват подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз като „национални предатели“, тъкмо заради зле договорените според тях клаузи на българското членство.

Позицията на Атака относн затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че то е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат като виновници Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Меглена Кунева, комисарят Ферхойген. Чрез своя евродепутат Димитър Стоянов Атака отправя на два пъти питане до Европейската комисия, дали има нейно решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът, който получават, е, че такова решение няма. При това положение, смята Волен Сидеров, управляващите спокойно могат да отворят блоковете отново.

Иска се също пълен военен неутралитет на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от НАТО. Това дава повод на някои политическите анализатори да определят партия АТАКА като антиевропейска.

Една от точките в програмата на АТАКА изисква правна формулировка на понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. АТАКА се обявява и за спиране на „незаконните“ новини на турски език по БНТ (която се издържа от държавния бюджет). Основание за това искане е, че единственият официален език, посочен в Конституцията на България, е българският.

В 40-то Народно събрание към 15 май 2007 парламентарната група на АТАКА е внесла над 25 законопроекта, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. Често АТАКА е определяна като крайната опозиция в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Самото ръководство на АТАКА я определя като антипод на етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация Движение за права и свободи (ДПС).

През месец март 2006 г. ПГ на АТАКА внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за национализация“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, БТК и др. Мотивът й - че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така е била ощетена българската държава. Идеята на АТАКА включва връщането на най-големите предприятия в ръцете на държавата и повторната продажба на някои от тях, но вече на действителните им цени. Реакциите в парламента и медиите са доста отрицателни, като някои анализатори окачествяват този законопроект като „връщане към комунизма“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без АТАКА) Народното събрание отхвърля законопроекта.

След множество скандали парламентарната група на АТАКА към юни 2006 г. се състои от 13 депутата, а към март 2009 членовете й са вече само 11 - Волен Сидеров, Павел Шопов, Станислав Станилов, Борислав Ноев, Ваню Хърков, Георги Димитров, Деница Гаджева, Митко Димитров, Илиян Илиев, Тодор Батилов и Христо Попов. Останалите напускат по различни причини, като някои се присъединяват към други парламентарни групи, а други стават независими депутати.

АТАКА често е съпровождана от скандали от най-различно естество. Сред тях е установеното през 2006 г. от Сметната палата обстоятелство, че част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през 2005, са преведени неправомерно от министъра на финансите в нарушение на собствената му наредба. По закон получател е коалиция „Атака“ — тъй като тя е участвувала на изборите, а след напускането на Петър Манолов (от Българска национална патриотична партия), за известно време коалицията формално не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред. По-късно, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща 95 326 лв. - сумата, надвишаваща полагащите се на партия „Атака“ държавни субсидии.

Евронаблюдателят на парламентарната група на АТАКА в Европейския парламент (от 1 януари 2007) е младият (р. 1983 г.) Димитър Стоянов, внук на известния български писател Радой Ралин и син на съпругата на Сидеров Капка Георгиева от предишния й брак с Кин Стоянов. Изявите на Д. Стоянов на полето на европарламента са доста често скандални. На няколко пъти той влиза в пререкания с холандската евродепутатка Елс де Хрун, която по негово мнение изопачава идеите и действията на АТАКА и представя исканията за равни права и задължения като расизъм. Независимо от това, Де Хрун не престава да обвинява АТАКА в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и в подкрепа на националсоциализма на Адолф Хитлер. Друг епизод включва едно електронно писмо, разпратено от Димитър Стоянов до всички евродепутати, в което той нанася обида на Ливия Ярока - като жена и циганка - намеквайки, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Той пише и че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика е определена от Де Хрун като расистка, а за АТАКА тя се произнася, че е ксенофобска, антиеврейска, отричаща Холокоста, антитурска и антициганска.

Лидерът на АТАКА Волен Сидеров участва в кандидатпрезидентската надпревара в изборите на 22 октомври 2006 г. (кандидат-вицепрезидент е Павел Шопов). На първия тур се класира втори с 21,5%, получавайки в своя подкрепа 597 175 гласа. Това представлява ръст повече от два пъти в сравнение с парламентарните избори.

На първите за България избори за представители в Европейския парламент на 20 май 2007 г. Атака участва със самостоятелна листа. При ниска избирателна активност от само 24,5 на сто (по данни на Галъп), Атака получава 14.22% от гласовете. Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. Така в ЕП влизат трима евродепутати от Атака. Първото място е спечелено от Димитър Стоянов, депутат от 40-то народно събрание и дотогавашен евронаблюдател; второто - от бизнесмена (и архонт) Слави Бинев, а третото - от Десислав Чуколов.
Върховният ръководен орган на Политическа партия АТАКА е Централният сбор. Към март 2009 г. ЦС се състои от:

Председател — Волен Сидеров
Заместник-председател — Антон Сираков
Заместник-председател — Димитър Стоянов
Заместник-председател — Станислав Станилов
Член — Десислав Чуколов
Член — Павел Шопов
Член — Тодор Попов
Член — Виолета Стоянова

Любопитни факти: координатор и председател на контролния съвет на партията е тъстът на лидера Волен Сидеров; главен редактор на в. "Атака" е неговата съпруга - Капка Георгиева; Димитър Стоянов пък е негов доведен син.