За вербуването на агенти и доносници от църковните среди

Процесът на вербуване на агенти и доносници от средите на Църквата не е спирал от началото на управлението на БКП поне до 90-та година на 20 в. Цитираните по долу "Доноси" целят единствено онагледяване на целенасочената политика на БКП по  отношение на Църквата, но и не само по отношение на нея ... Същият процес тече и в средите на писатели, учени и т.н. - въобще там, където има хора с широко обществено влияние. Църквата обаче е институция, от която навремето си още Нерон се е изплашил, затова и мерките са по-систематични:

^/1/"Мерките срещу „непокорните" малко по малко сплашиха клира. Част от представителите му се свиха в себе си, изпълнявайки все по-формално религиозните обреди, други станаха членове на Българската комунистическа партия, а трети бяха завербувани за агенти на тайните служби.

Дългогодишният началник на отдел „Духовенство" към Държавна сигурност Бончо Асенов си спомня в книгата си „От Шесто за Шесто":

„За разлика от предишното отделение новото имаше солидна история и добре изградена агентура. Началникът на отделението В. В. ми предаде литерното дело на Св. синод и Духовната академия."^/3/

В доклад-донос от свещеника Георги Богданов до Централния комитет на Българската работническа партия /к/ с дата 18 април 1947 година четем:

"Другари,

На 4 т. м. скоропостижно почина Сливенския Митрополит Еилоги. С неговата смърт, не само пред хората на църквата, но и пред цялата общественост се поставя въпроса кой ще бъде бъдещият Сливенски Митрополит. Тоя въпрос представлява голям интерес и за нашата партия за която не е безразлично дали една митрополитна катедра ще се възглавява от един по-прогресивен и демократичен владика, който би допринесъл за демократизирането на църквата или пък от един реакционно настроен владика, който би направил всичко за задържане на църквата в сегашния и вид и състояние. Поради тая причина свещениците партийци от Софийска и Сливенска епархии след като обсъдихме въпросът за избор на бъдещ Сливенски митрополит и като се съобразихме с качествата на всички епископи кандидати за овакантеното място, решихме да направим съответна препоръка пред Централния комитет на партията." ^/2/

„Божият служител" изрежда имената на осем епископи, кандидати за катедрата на Сливенския митрополит. Трима от тях са охарактеризирани с епитетите „противник на Отечествения фронт", „реакционер и профашист", „най-черна реакция". Писмото завършва:

„Другари, разгледани критично достойнствата и недостатъците на изброените 8 епископа-кандидати за Сливенската катедра, ние свещениците партийци: св. Георги Г. Богданов, Борис Попов, Никола Демиревски и Димитър Хаджийски, единодушно се съгласихме да направим препоръка пред партията за предстоящия избор на Сливенски митрополит да бъде подкрепен oт нас и от цялата прогресивна общественост кандидата епископ Никодим Стобийски, ректор на Пловдивската духовна семинария. Същия влизаше в състава на Църковната делегация, която посети Съветския съюз и както там така и след завръщането в България е имал добро държане и благоприятно се е изказвал за руската православна църква и за великия Съветски съюз.

От сведенията, които получихме от Сливенската епархия има указание, че там по места също прогресивните свещеници, а особено партийците и цялата прогресивна ОФ общественост са разположени да поддържат неговата кандидатура.

Другари, ако ЦК на партията се установи за поддържане кандидатурата на епископ Никодима ще трябва да се направи потребното по линията на ОФ и особено на партийците свещеници да се лансира и подсигури неговия избор."^/2/

Доносниците служеха вярно на партията. И нищо чудно, че се стигна дотам Политбюро на ЦК на БКП да дава нареждане за избор на патриарх на „автокефалната" Българска църква /виж Решение на Политбюро на ЦК на БКП - 8.03.1971 г./

Един по един измираха или биваха избивани, осъждани, интернирани, изпращани на лагер или отстранявани от длъжност старите митрополити, епископи, свещеници и заменяни с нови, послушни на режима лица. В продължение на години Българската църква постепенно и мъчително изменяше и състава си, и моралния си облик. Успоредно с репресиите над най-достойните й служители, управниците атеисти взимаха законодателни мерки за намаляване влиянието на православието сред населението.

Управниците от БКП намалиха значително броя на монасите по манастирите, с което предизвикаха тяхното запустяване, а в редица случаи - и срутване. През 70- години те обявиха Русе за град-атеист и не разрешаваха на жителите му дори и черковно опело. Наблюдаваха навред из България кой ходи на църква и всяка година записваха в списъци по служби и по квартали кой си бе позволил въпреки всичко да присъства на литургията през Великденската нощ. А за да запазят „традициите", по домовете на комунистите вместо преди Възкресение, яйцата се боядисваха на Празника на труда 1 май.

Любомир Младенов - от 1997 година ръководител на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на Република България, се спира на някои малко обсъждани факти:

„През комунизма в Духовната семинария и в Духовната академия се записваха ученици с нисък успех. Отличниците, които кандидатстваха за тях, биваха убеждавани, че нямат никакво бъдеще след като ги завършат, че ще бъдат гонени, че обучението в тези заведения е старо, ретроградно, реакционно. Като резултат възпитаниците и на академията, и на семинарията бяха повечето посредствени младежи. Това се отразяваше на наречения по комунистически „кадрови състав на Църквата". На нея не й бяха нужни образовани хора с подчертани интелектуални възможности. Трябваха й безлични лица.

Разчиташе се на бавното затихване на православната институция в неопределен период от време. На това, че Българската църква ще престане да функционира от само себе си.

Когато твърде неочаквано настъпиха събитията от края на 1989 година, черковните персони у нас бяха на средно равнище. Голяма част от тях участваха в структурите на Държавна сигурност. В Църквата не съществуваше дисидентство. Липсваха ярки личности, които да започнат нейното обновление.^/4/


--------------------------------------

 1./ "Без заглавие" - Нася Кралевска, с. 162, 166.

2./ Доклад от свещеника Георги Г. Богданов, от УС на Свещеническия съюз до ЦК на БРП /к/, София, 18 април 1947 г.

3./ Бончо Асенов, "От Шесто за Шесто", София стр. 43.

4./ Любомир Младенов в разговор с Нася Кралевска, 20 юли 1998 г., София.

*Вижте още на страниците на Омда:

• Досието на Юда - Горан Благоев