Движение "БЕЗПАРТИЙНИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ"
 Председател Кузман Кузманов. Гравитират към СДС.

Движение "В ИМЕТО НА ИСТИНАТА"
Организацита, която стои зад Града на истината.
Говорител Ели Скорчева.

В някои документи е наречено "гражданско", в други "всенародно". Организация на "участниците в гражданското присъствие пред президентството", което започва като седяща стачка на преподаватели от Софийския университет. На 21 юли 1990 г. приема Харта. Нейният пълен текст е:
"Икономическата, политическата и моралната разруха доведе до разпадане на системата на комунистически режими, до провал на комунистическата идеология и тоталитаризма.Управляващите партии в "социалистическия лагер" бяха принудени да търсят изход от критичното положение. В зависимост от конкретните обстоятелства, националните особености и партийните традиции се избраха различни методи на демогогия и на политическа мимикрия.
БКП (БСП) предпочете свой вариант. Тя го осъществи по предварително разработен сценарий: целенасочено героизиран дворцов преврат; заблуждаващо пожертване на малка част от десетилетните съратници; формален политически плурализъм и полугласност.
Многомесечните преговори край Кръглата маса и манипулациите преди и по време на изборите дадоха възможност на преките виновници за трагичното състояние на България да запазят командните си позиции и да се сдобият с желаната легитимност; получиха възможността да измият мръсните си пари и ръце, като стовариха собствената си партийна вина върху народа.
Лъгани сме десетилетия. Много български граждани не приемат това положение. Парламентарната демокрация не може да запълни реалната опасност, изкопана между държавно-партийната номенклатура и милионите честни хора.
Справедлив протест бе издигнат от демократичната част на интелигенцията. Присъединиха се и политически партии. Но шумът на улицата дразни парламентарния слух - дори когато подкрепя демократичните процеси. Още по-непоносима е улицата с добре познатите от десетилетия натрупвани управници и политически фигуранти. Нека никой от народните избраници не забравя: домът на демокрацията не е само сградата с надпис "Съединението прави силата". Демокрация не се твори само от парламента, за нея воюва и улицата. Не Великото народно събрание стои над хората - народът стои над всяко народно събрание. Гражданската съвест е израз на съвестта на нацията. Тя е качество на моралната личност. С цел да ускорят процеса на последователната демократизация на обществото будните студенти прибягнаха до окупационна стачка. Те постигнаха част от справедливите си искания, но то е стъпка по дългия и труден път на истината, свободата и демокрацията. В подкрепа на студентската стачка се роди и нашето движение, отворено за всеки, чиято съвест не му позволява да остане безучастен към лъжата, безнарвствеността и беззаконието - и до днес главни фактори в управлението на страната. Висша цел на това движение е да прерасне в общонационално, да обедини всички слоеве на обществото независимо от политическа, възрастова, професионална и етническа принадлежност. Длъжни сме да изразим пред цялото общество недоволството си от досегашните действия на Великото народно събрание, което би трябвало без бавене да ни изведе от социалното безумие и националната катастрофа. Водени от решението безвъзмездно, безкомпромисно и докрай да се борим за тържеството на общочовешките непреходни ценности и идеали в нашата страна, нас ни обединява презрението към илюзиите, лъжата, лицемерието и безотговорността, с които властниците мамят, разединяват и експлоатират нашия измъчен обезверен народ. В името на истината се роди нашето движение, което изложи основните си искания в декларацията от 6 юли 1990 г. Тя е насочена срещу партокрацията на БКП (БСП)  и тоталитарната система, в която живяхме 45 години. Движението "В името на истината" ще използува различни форми на протест срещу всеки акт и действие, насочени срещу демокрацията и свободата. Днес тя използува улицата, а утре ще потърси по-ефикасни форми. Появихме се внезапно, но целта ни е да бъдем в съзнанието на хората, които търсят истината и демокрацията в стремежа си да живеят достойно. Истината е и знание, и обществен, и личен морал, начин на поведение на всеки гражданин. Непризнаващите истината не трябва да водят държавата и народа!
юли 1990 г.                                    
ГРАД НА ИСТИНАТА - СОФИЯ."    

ИНИЦИАТИВЕН   КОМИТЕТ
1. Александър Гоцев, 2. Александър Казанджиев, 3. Александър Костакиев, 4. Атанас Щерев, 5. Асен Давидов, 6.  Божидар Абрашев, 7. Божидар Спасов, 8. Борис Дамянов,  9. Боян Николов, 10. Валентин Радев, 11. Венециела Найденова, 12. Веселин Лесингеров, 13. Владимир Бранков, 14. Георги Г. Георгиев, 15. Георги Райков, 16. Гина Табакова, 17. Димитър Амбарев, 18. Димитър Цонев, 19. Добрин Александров, 20. Дончо Папазов, 21. Евгени Генчев, 22. Ели Скорчева, 23. Емилия Константинова, 24. Енчо Мутафов, 25. Жан-Ростислав Джоров, 26. Иван Панайотов, 27. Илка Зафирова, 28. Ирен Зафирова, 29. Йордан Петков, 30. Йосиф Сърчаджиев, 31. Лора Николова, 32. Любомир Собаджиев, 33. Кольо Севов, 34. Люлина Абрашева, 35. Михаил Константинов, 36. Михаил Пейчев, 37. Мария Костакева, 38. Найден Мирчев, 39. Николай Василев, 40. Николай Вълчанов,  41. Николай Иванов, 42. Николай Майсторов, 43. Николай Поляков, 44. Нина Денева, 45. Панайот Караушев, 46. Петко Василев, 47. Петър Йоакимов, 48. Райна Бинева, 49. Райна Томова, 50. Розен Димитров, 51. Саша Йорданова, 52. Светлана Спасова, 53. Слав Даскалов, 54. Спартак Константинов,  55. Стела Димитрова, 56. Стефан Николов, 57. Стефан...,  58. Стив Стайков,     59. Христо Калчев, 60. Цветан Гюров,   61. Ценка Йорданова, 62. Юлиан Константинов,  63. Юлия Берберян, 64. Юлия Христова, 65. Юри Йорданов.
СОФИЯ, 21 юли 1990 година"

Част от тези хора бяха кандидати за народни представители в току-що преминалите избори.
Тази декларация черно на бяло показваше колко незрели са процесите в България, колко много се избърза с изборите за ВНС и че СДС не беше успял да обедини българската опозиция.

Движение "ГРАЖДАНИ ЗА НЕЗАВИСИМА НАДПАРТИЙНА ТЕЛЕВИЗИЯ"
Координатори: Николай Икономов, Илия Митев, Лидия Манова, Дарина Вълева, Ирина Иванова, Лилия Стоянова, Данаил Данаилов. Движението събира до началото на юли петдесет хиляди подписа с предложение до Великото народно събрание - за председател на телевизията да бъде избран Кеворк Кеворкян.

ДВИЖЕНИЕ «ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА» (ДГИ)

Инициирано и оглавено от Любомир Собаджиев. (Подробности виж тук...)

ДВИЖЕНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКИ МИР
Инициативна група за създаване на ДВИЖЕНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКИ МИР. Тази група "одобрява и подкрепя инициативата на Независимия обществен съвет за недопускане на насилие в политическия и обществения живот за създаване на общонародно движение за граждански мир." С други думи, подкрепят прерастването на "съвета Семерджиев" в нова структура. Те приканват гражданите "да се организират в клубове за граждански мир и да избират съвети за ръководството им, като включат в тях предствители  на всички обществени слоеве, доказали по безспорен начин чистотата и неопетнеността на своята съвест, активната си позиция, способности и готовност да работят за съхраняването на гражданския мир." Не зная кои са участниците в  "инициативната група". Като отзвук от това обръщение в Лом възниква Комитет на движение за граждански мир, парламентарна демокрация и законност.

ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС)

Учредено на 4 януари 1990 г. по инициатива на ръководството на БКП и оглавено от Ахмед Доган. (Подробности виж тук.....)

ДВИЖЕНИЕТО ЗА ТЕХНИЧЕСКО И НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО НА МЛАДЕЖТА (ТНТМ)
Тази организация притежаваше и крупни финансови средства. През юли 1990 създаваха впечатление, че действат съгласувано с КНСБ. Декларираха, че от 1 август 1990 година "организацията ще бъде напълно отделена от държавата и няма да изпълнява държавни функции."

ДЕМОКРАТИЧЕН ФРОНТ
Виж тук....

ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Възстановена през декември 1990 г. (Подробности виж тук.....)

ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ «ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА СВОБОДНИ И ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ» (ГИСДИ)
Организация, създадена от БСП  за симетрия на БСЧИ.

ДРУЖЕСТВО ЗА ВРЪЗКИ  С БЕСАРАБСКИТЕ И ТАВРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРИ  "РОДОЛЮБЕЦ"
Излизат с обемиста декларация по важен въпрос: По съобщение на ТАСС от 24 юни на митинг в Болград българите от Украйна и Молдова са поискали автономия. Съобщението е препредадено от радиото и телевизията, но няма отглас сред партийно обвързания печат. (Не ми е известно в СДС някой да се е занимавал с този въпрос.) Дружеството призовава властите да подкрепят нашите сънародници чрез преговори със Съветския съюз.

ДРУЖЕСТВО ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ
Седалище - Стокхолм, Швеция. Дружеството е основано от български емигранти.

ЕДИНЕН НАРОДЕН СЪЮЗ "СВОБОДА"
(коалицията)

ЕКОГЛАСНОСТ – НЕЗАВИСИМО СДРУЖЕНИЕ
Неформално сдружение, което е идеен наследник на Националния комитет за екологична защита на гр. Русе. Председател Петър Слабаков. (Подробности виж тук...)

ЕКОГЛАСНОСТ - НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ

ЖЕНИ И МАЙКИ ЗА НЕНАСИЛИЕ
Организация, създадена от активисти на БСП. Целта й е да стимулира недоволство сред обществеността от окупационната стачка и други подобни акции. Един от похватите им беше да излизат с декларации, в които настояваха общината да почисти площада около мавзолея - с други думи, да разгони Града на истината.

ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ
Учредена в края на декември от активисти на Екогласност. Председател Александър Каракачанов. (По-подробно виж тук .....)

Инициативен комитет за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВОВИЯ РЕД В СТРАНАТА

Инициативна група за създаване на ДВИЖЕНИЕ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ КОМИТЕТ 273


ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА УВЕКОВЕЧАВАНЕ НА ПАМЕТТА НА ИВАН ТОДОРОВ – ГОРУНЯ - село Долна Кремена, Врачанско. Откриват банкова сметка за набиране на средства за  издигане на монументален паметник на Горуня в родното му село.

КАБИНЕТ НА МЛАДИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Организация, която съществува отпреди 10 ноември 1989 година. След тази дата, както и преди това, води дейност в подкрепа на демократичните промени.

КЛУБ ЗА ПОДКРЕПА НА ГЛАСНОСТТА И ПРЕУСТРОЙСТВОТО
Учреден на 3 ноември 1998 г. Основна неформална организация при учредяването на СДС. (Подробности виж тук.....)

КЛУБ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА КЪМ РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Учреден през месец април 1990 година. Целта му е "Да събира, систематизира, проучва и предоставя информация за престъпленията, гонитбите и репресиите, на които са били подложени хиляди български граждани от тоталитарния режим на БКП, да работи за пълното разкриване на геноцида, провеждан над българския народ." Според тях за политически репресии, освен сградите на милицията и Държавна сигурност, са използвани затворите: Софийски централен, Стара Загора, Плевен, Пазарджик..., лагерите: Белене, Ловеч, с. Скравена, "Свети Врач" край Сандански, мини "Куциян" и "Богданов дол" край Перник, с. Ножарево - Силистренско, Николаево - Казанлъшко, "Росица" - край язовир "Александър Стамболийски", с. Бошуля - Пазарджишко, Босна - Малко Търновско, лагера край Петропавловския манастир край Лясковец, Зелени дол - Благоевградско, Заград...

Клуб "СВОБОДЕН ЕФИР"
До изработване на устав ръководството се нарича "клубен съвет" в състав от 21 души. Той "е организация без формална структура и членство". Неговата цел е "да защитава творческите и професионалните права на работещите в радиото и да бъде техен гарант срещу пряко или косвено преследване по политически причини." Клубът се обръща с призив към Великото народно събрание да освободи от заеманите длъжности всички шефове на държавното радио (по онова време няма частни радиостанции). Искат за председател на Комитета за радио да бъде назначен "независим и безпартиен творец журналист, необременен със старата номенклатура, ползващ се с доверието на всички политически сили и на служителите на радиото", като бъде освободен Александър Владков - тогавашния председател. Всъщност СДС работеше много добре с Александър Владков, който беше умерен човек. Този клуб пръв формулира искане (10 юли 1990), което стана рефрен на политическия живот в следващите една-две години: "Да бъде огласен списъкат на щатните служители на Българското радио, които са били сътрудници или информатори на органите за сигурност."
Влизаше в оборот искането за публичност на "досиетата".

КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ПРАВА, СВОБОДАТА НА СЪВЕСТТА И ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ
Неформална организация, развиваща дейност под различни имена, учредена и ръководена от йеромонах Христофор Събев. (Подробности виж тук....)

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪЮЗ (1991)
Виж тук...

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ)
Пряк продължител на тоталитарната организация Български професионални съюзи (БПС). Председателят, който изведе организацията от състоянието "БПС" до "КНСБ", беше професор Кръстьо Петков.

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ОПОЗИЦИОННИТЕ СИЛИ (КОС)
Това е "рожба" на Народния блок - център. КОС "запълва политическия вакуум получен в резултат на изборите за ВНС" и има за цел: изборен, независим съд; ново законодателство; да не се повтори "Народния съд"; избори за местно самоуправление до месец декември 1990; до средата на 1991 година избори за обикновено народно събрание. Ръководството на КОС съвпада с ръководството на Народния блок, допълнено с: Йордан Дупаринов, Димитър Попов, Б. Йоцов, И. Велков, И. Лазаров, Н. Николов, Х. Хаджипопов, С. Минков - последните шест са членове на "общото събрание". Всяка партия, която се присъедини към КОС, ще има правото да попълни "общото събрание" с един човек.

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" (КТ "ПОДКРЕПА")
Учредена на 8 февруари 1989 година в Пловдив. Инициатор за създаването на «Подкрепа» е Петър Манолов. Пръв председател и съучредител е д-р Константин Тренчев. Писането на Устава на организацията започва в края на 1989 година от Филип  Димитров. (Най-малкото Филип е един от хората, които са го писали.) Този Устав е публично огласен след 10 юни в бюлетина на БТА "Куриер" (виж бр. 119, 120, 121). До падането на правителството на Филип Димитров  «Подкрепа» действаше като политическа партия. По фразеология беше крайно дясна, по поведение радикална. В летните месеци на 1990 година застана зад студентската стачка, Града на истината, поиска разрушаването на мавзолея, беше обвинявана в съучастие в подпалването на Партийния дом. По същото време Конфедерацията водеше преписка с Министерския съвет за предоставянето на помещения. Отказа сградата на «Позитано» 8, която принадлежеше на Църквата и поиска «Позитано» 20 (Сега (1997) там е централата на БСП). На «Позитано» 20 се помещаваше ръководството на Активните борци против фашизма и капитализма (АБПФК): "Още повече че такава институция - пишеха подкрепаджиите - както досега историята е доказала, е напълно нецелесъобразна, да не кажем обидна за българския народ." Федерации към Конфедерацията: Синдикална миньорска федерация "Подкрепа" при "Горубсо" - Мадан. Съпредседател на СМФ "Подкрепа" - М. Петков. Координатор на СМФ "Подкрепа" – Горубсо - А. Събев (към 2 юли 1990).

"КРЪГ 39"
Председател - Пламен Анакиев, секретар - Иво Петрунов. Възниква през месец март 1987 г. като "самостоятелно интелектуално сдружение". Неполитическа организация с неприкривани политически пристрастия - съорганизатори са на първите два митинга в края на 1989 г. на зараждащата се опозиция. През юли 1990 г. се обявяват в подкрепа на искането за разкриване на досиетата.

КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНА ОРГАНИЗАЦИЯ "ЕРЕВАН" НА АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
 Председател - професор доктор Саркис Саркисян. Обявяват се против атаките срещу Кеворк Кеворкян "като арменец". (На един митинг имало плакат с надпис "мръсен арменец"). Изразяват сдържано недоволство от появата в заглавие на всекидневник на поговорката "Оплачи се на арменския поп". Те съветват журналистите да се запознаят с произхода на тази поговорка. Според мюсюлманските закони на Османската империя, която е многонационална и многоверска държава, ако възникне някакъв проблем, който трябва да бъде решен от религиозен съд и в населеното място няма свещеник от съответната религия, то тогава засегнатият човек трябва да се обърне към вероизповеданието, което е най-близко до неговото. В Диарбекир, където били заточавани участниците в българските национално-освободителни борби, нямало български свещеник. "Най-близкият" на нашенци бил арменският. Оттук идва изразът "оплачи се на арменския поп". Като вземем предвид времето на неговото възникване, то от гледна точка на възможността да се получи справедливост изразът подсказва пълна безнадежност, но от гледна точка на отношенията българи-арменци, той е крайно добросърдечен.

КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО "ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ"
Седалище - град Петрич. Председател е Г. Маргаритов. Дружеството е патриотично и се изказва против "македонизма".

ЛИБЕРАЛЕН СЪЮЗ
Съставен от: Либералдемократическата партия, Партията на свободните демократи, Партията на свободата и прогреса. Излиза с общо становище по екологичното замърсяване на Русе, в подкрепа на "градовете на истината".
ЛИБЕРАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ
към Партията на свободните демократи - център.
 Основано на 7 юли 1990 г. в София. Първият им документ е в подкрепа на русенци за чист въздух.

ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ЛДП)
Основател Здравко Даскалов. На 18 юни той подава оставка. Насрочен е Първият конгрес на ЛДП за 19 декември 1990 година. Избрано е временно централно ръководство в състав: Веселин Кошев - председател, Стефан Карастоянов и Вано Банчев – заместник-председатели, Недялко Вълков - политически секретар, Светослав Божилов и Петьо Николов - членове, Любомир Делирадев - председател на Ревизионната комисия.
Присъствах на техен конгрес през 1992 година в Етрополе. Основният доклад на Кошев наподобяваше емоционално изказване от място. ЛДП имаше и младежка организация. Неизвестно защо емоционалното изказване на Кошев предизвика дискусия в стил "ти кой си, бе?". "Младежката организация" се оправдаваше. По неясен за мен повод съществуваше напрежение, което с усилията на Любомир Стефанов (АСО-независими) беше преодоляно. Любо беше "основал" нови организации на ЛДП от свои хора, които гласуваха според указанията. Кошев беше преизбран. Издръжката на партията идваше от русенски бизнесмен, чийто прадядо бил либерал.
По онова време ЛДП беше член на Българския демократичен център (БДЦ). Това беше причината и аз да съм в Етрополе. Бях председател на БДЦ. Всички тези партии (от типа на ЛДП) имаха една функция: даваха чувството на членовете на техните ръководства, че участват в политическия живот на страната. И на заседание на  Националния коориданционен съвет на СДС, и на заседание на Висшия партиен съвет на БСП съм слушал и по-глупави изказвания, от тези, които звучаха на конгреса на ЛДП. Но проблемът беше, че глупостите на другите кънтяха из просторите на страната, докато мненията на либерал-демократите нямаха значение. Те не бяха съсредоточие на интересите на големи общности.