Ivo Nikov 

Казах ли, че няма да се размине без политика? Казах. Ей на - поставям началото с една снимка отпреди 20 години. Началото.

Правена е на 18 ноември 1989 г. точно преди да започне първият свободен митинг от 1946 г. насам. С моите колеги (отляво надясно) Стоян, Мишо и Мариян - всичките по това време в софийския университет, отиваме към площада пред църквата "Св. Александър Невски". Стоян и Мишо тържествено държат плакатът, който собственоръчно направихме предната вечер.

На 17 ноември от БКП, явно уплашени от готвения митинг, спретнаха казионен митинг в подкрепа на превратаджиите и "реформите". Вечерта се бяхме събрали в Стоян, където  Мишо дотътри една табела от близката улица - "Лев Главинчев". За младото поколение - Лев Главинчев е един от най-големите главорези в новата ни история, бил директор на Народната милиция след 9.IX, лично участвал в разстрела на депутатите и министрите след Народния съд, както и в убийствата на много други. Та люлинчани се бяха сдобили и с такава улица. И докато дебатирахме по повод Главинчев и как Мишо е почнал демонтажа на системата отрано, изникна идеята да спретнем и плакат с някакъв лозунг, с който да се появим на другия ден. След кратки дебати, моя милост в пристъп на краткотрайна гениалност измисли този, хм, текст. Стоян веднага измъдри отнякъде кадастрон и летви и след малко вече бяхме готови митингаджии. За какво пък съм се захванал с този дребен факт, като че няма по-глобални проблеми? Не знам.

Може бе защото в опита да покажем типичната младежка присмехулност и скептицизъм, сме налучкали какво ще се случи после. Тогава нямахме и хабер какво следва. Мислехме - щом падна Живков, ще се реформира обществото и ще поемем по пътя на нормалните държави. Идея сме нямали нито ние, нито тези, които тогава бяха на този митинг, за вече подготвената ни Матрица - как уж ще се разделим на десни и леви, на сини и червени, на добри и лоши. Уж. Докато ние бълбукахме в тази Матрица, създателите й задигнаха държавата под носа ни. Сега като гледам черно-белите снимки, които съм правил тогава ми става тъжно-смешно, като гледам трогателно наивните лозунги, които тогава вълнуваха хората: "Искаме религиозни свободи", "Искаме свободни избори", "Бог е любов", "Съд за милионерите" и т.н. Нямаше мутри, нито милионери, бентлита и кючекчийки. Площадът беше пълен с хора, чиито лица грееха в надежда за по-добро бъдеще. Продев и Вагенщайн още бяха от "добрите". Беше страхотен ден.

P.S. Мариян се изгуби в Щатите, Мишо и той предпочете да прави наука в Орегон, вместо да хваща плесен в някой БАН-ски институт. Така си заминават един по един... като Мо Грийн, Барзини, Таталия... (опа, това беше от другаде)

http://photonik.blog.bg/politika/2009/02/03/quot-e-i-quot-istoriiata-na-edin-plakat.285984