„Да не би се заигравал с Доганя, не би видял и протести” - четем във форумите, и се питаме в името на какво Орешарски проигра авторитет и обществени симпатии, и се обрече до живот на презрение и подигравки?  Някъде там, преди ръкостискането му с Васил Божков и в прескъпия проект за частна клиника на съпругата му Елка Орешарска, стартиран в края на Тройната коалиция,  започна материалният  му възход и нравствена резистентност.  Доказателство за което са думите, написани преди да избере да бъде запомнен от историята не с финото си чувство за хумор, а с префиненото си дебелоочие. Колкото и непредубедено да се вглежда човек в лицето и делата на Орешарски днес, вече няма да открие и помен от онази интелигентна самоирония, прозираща от автобиографията, написана по повод номинацията му за кмет на София, и по-късно оттеглена от ОДС заради нерегламентирана среща с  хазартния бос Васил Божков. Тази среща се оказа повратна в живота на настоящия премиер – издуха го от лагера на сините и го заби в редиците на мутиралите комунисти, където се подвизава и до ден-днешен.

Казвам се Пламен, защото майка ми, която обичаше театъра, харесала името от някаква постановка. Това май е първото „модерно“ име в семейството, всички останали имат именни дни. Фамилното ни име идва от столетен орех в двора на прадядо. В рода ми има и занаятчии, и гостилничари, дори един пожарникар. Със сигурност съм единственият заместник-министьр и по съребрена линия. Но, шегата настрана, казвали са ми, че хората и до днес помнят дядовия хан в кюстендилското село Бабино. Представял съм си го като дете – голям, с коне и каруци отпред. Вероятно е била обикновена гостилница, ама на, детска работа.

Имам двама братя и две сестри от първия брак на баща ми. Разхвърляни сме из цяла България. Баща ми Васил беше занаятчия, майка ми Райна – дъщеря на замогнал се селянин. Баща ми и един от братята ми бяха членове на БКП до 1989 г. Между другото, този брат е директор на бобовдолския затвор. Не съм му гостувал служебно. 

Роден съм на 21 февруари 1960 година в Станке Димитров, както тогава се казваше Дупница. Зодия „риби“, като Айнщайн. Имах хубаво и съвсем нормално детство. Обичах математика и история. Много спортувах. Приятно ми е да се връщам назад, макар, че всичките ми сериозни спомени са от София.

София е градът на студентските ми години, на кариерата ми като финансист и политик от СДС. Тук се влюбих и ожених. Тук се роди синът ни. София е моят дом, както за преобладаващата част от столичани, дошли тук преди десетилетия.

Завърших финанси в УНСС. Даскалувам в университета вече шестнадесет години. Кажи-речи, откакто съм финансист, все даскалувам. В 1992 година защитих дисертация по инвестиции, а от 95-та съм доцент. Но пък никога не съм работил само на едно място – бил съм и консултант, и лектор, и ковчежник, и какво ли не. Между другото, и заместник-министьр на финансите. Но това беше сериозно, най-сериозното до този момент. Да участваш във финансовата стабилизация си е предизвикателство, особено когато е успешно. Да уредиш външния дълг с над десет държави, е още по-голямо предизвикателство. А да вземете пари от кредитора си, за да си платите дълга към него? За две години, след успешни операции на външни пазари, успяхме да спестим на данъкоплатците над 1 милиард щатски долара – дори не си спомняте, нали? Защото не шумяхме, а работихме.

През 2001 г. се пренесох от „Раковски“ 102 на „Раковски“ 134. Не приех да остана в министерството, защото не правя компромиси с разбиранията си. Не приех и това правителство, защото… нали видяхте какво е то. Приятно се изненадах, че година по-късно списание „Икономика“ ме номинира между икономистите на годината.

Съпругата ми Елка е кардиолог и няма време за хоби, защото откакто я знам, все чете медицинска литература и посещава научни форуми. Работеше в две поликлиники, сега е в Медицински център „Закрила“. Свирила е на виолончело в камерен ансамбъл, спортувала е художествена гимнастика, лека атлетика и ски бягане. И днес да трябва да избирам, пак ще взема нея, но не й го казвайте. Когато остане време, ходим из красиви български места със сина ни Десислав. Той завърши гимназия и още не може да повярва на думите на баща си, че безпроблемната фаза от живота му завършва. На това място умните глави ми казаха, че трябва да напиша как „по мъжки“ си говорим със сина ми. Ние си говорим съвсем нормално, без да вдигаме гири. И се разбираме с половин дума.

Живеем в тристаен апартамент в квартал „Красно село“ заедно с любимото ни четириного. Като го взехме, сложихме в бебешкото кошче един екземпляр на „Баскервилското куче“. Той ли не разбра намека, ние ли лошо му обяснихме, но Рики и до днес остана бяла мъжка булонка. Рядко лае, жена ми казва, че прилича на стопанина си. Тя обаче не знае, че с Рики сме хапали разни лоши хора.

Усмихвам се винаги, само пред камера no-рядко. Мечтата на живота ми не е да режа ленти. Ще ви излъжа, че всеки ден тичам в гората или играя тенис през петък от два следобед. При толкова напрегната програма предпочитам да остана със семейството, да слушам музика или да чета. Като дете съм чел от Жул Верн през Балзак до Стайнбек и Колдуел, сега чета или много тънки информационни издания или много дебели академични книги.

За малко да забравя, че съм „отслужил“. Как иначе ще се разбере, че си станал мъж! Служих в Плевен и Стара Загора. И от там имам много спомени, все хубави, но въпреки тях е добре, че намалиха срока на службата.

Въпреки че тази биография е прозвучала познато на повечето съграждани, аз държа на няколко важни неща:
на синия цвят; на пролетта; на семейна вечер след тежък ден;
на приятелството и професионализма; на хубавите вицове и вкусната гозба. И най-вече: на София.

Искам след четири години София да е по-модерен, по-сигурен, по-чист и уютен град.

Искам повечето софиянци да чувстват София еднакво близка и да са убедени, че съдбата на техния град не зависи от някой друг.

Искам да бъда кметът, който гледа София през очите на столичани. И ще бъда, с тяхна помощ!

http://mejdu-redovete.com/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/