Бюджет на времето в постсоциалистическа България: предизвикателствата пред жените в детеродна възрас

ГЛАВА ПЪРВА. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО. 15

1.1. Актуалност на темата и мотиви за избор 15

1.2. Теза 25

1.3. Цел, задачи и хипотези на изследването. Обект и предмет 26

1.4. Mетоди за изследване 27

1.4.1. Теоретичен обзор и контент-анализ. 27

1.4.2. Проучване на документални източници (вторични данни). 28

1.4.3. Емпирично социологическо изследване посредством качествен метод – дълбочинни интервюта (първични данни). 29

1.4.4. Емпирично социологическо изследване посредством количествен метод – индивидуална анкетна карта (първични данни). 30

1.5. Организация на изследването 31

 

ГЛАВА ВТОРА. ТЕОРЕТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ВРЕМЕТО НА ЖЕНИТЕ В ДЕТЕРОДНА ВЪЗРАСТ 33

2.1. Сравнителни изследвания на Бюджета на времето в България 33

2.2. Фактори за социални трансформации в Бюджета на времето 39

2.3. Равнопоставеността по пол в българското законодателство 42

2.4. Европейският контекст и европейските перспективи за решаване на проблема с неравнопоставеноста по пол 48

2.5. „Джендър“ различия от гледна точка на бюджета на времето 62

2.6. Изводи 87

ГЛАВА ТРЕТА. ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ВРЕМЕТО, НА ЖЕНИТЕ В ДЕТЕРОДНА ВЪЗРАСТ 91

3.1. Бюджет на времето на жените в активна възраст в проучванията през 1988 г., 2001/2002 г. и 2009/2010 г.. 91

3.1.1. Сравнение на Бюджета на време на жените в активна възраст и жените в България като цяло през 1988 г. и 2009/2010 г. 92

3.1.2. Сравнение на Бюджета на време на жените в активна възраст в периода 1988–2009/2010 г. в зависимост от фактора юридическо семейно положение 95

3.1.3. Сравнение на Бюджета на време на заетите жени в активна възраст през 2001/2002 г. и 2009/2010 г. в зависимост от жизнените цикли 96

3.1.4. Сравнение на Бюджета на време на жените в активна възраст през 2001/2002 г. и 2009/2010 г. в зависимост от фактора занятие (професия) 99

3.2. Анализ на основните резултати от емпирично изследване на Бюджета на времето на жените от три възрастови групи – 25-годишни, 44-годишни и 64 годишни. 99

3.2.1. Анализ на резултати от качествена част посредством дълбочинни интевюта. 99

3.2.2. Анализ на резултати от количествена част посредством индивидуална анкетна карта. 108

3.3. Изводи 114

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ДЕМОГРАФСКА СТРАТЕГИЯ И ПОЛИТИКИ ЗА ЗАЕТОСТ И РАВНОПОСТАВЕНОСТ. НАГЛАСИ И ОЦЕНКИ 117

4.1. Фактори, оказващи влияние върху репродуктивните нагласи. 117

4.2. Обзор на политиките и практиките по отношение на семейните модели в България 123

4.3. Оценка на мерките в националните стратегии за демографско развитие 136

4.4. Добри практики в някои европейски страни. 138

4.5. Изводи 144

 

ТЕОРЕТИЧЕН МОДЕЛ ЗА СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ И СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ 149

ПРИМЕРНА МЕТОДИКА И ИНСТРУМЕНТАРИУМ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВРЕМЕТО СРЕД ЖЕНИТЕ В ДЕТЕРОДНА ВЪЗРАСТ В БЪЛГАРИЯ 154

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 175

ВЕРИФИКАЦИЯ НА ХИПОТЕЗИТЕ 175

ПРЕПОРЪКИ 177

ПРИНОСИ 177

ПРИЛОЖЕНИЕ 178

ВЪПРОСНИК ЗА НАБИРАНЕ НА УЧАСТНИЦИ В ДЪЛБОЧИННИ ИНТЕРВЮТА, ЖЕНИ НА ВЪЗРАСТ 25 г. 181

ВЪПРОСНИК ЗА НАБИРАНЕ НА УЧАСТНИЦИ В ДЪЛБОЧИННИ ИНТЕРВЮТА, ЖЕНИ НА ВЪЗРАСТ 44 г. 182

ВЪПРОСНИК ЗА НАБИРАНЕ НА УЧАСТНИЦИ В ДЪЛБОЧИННИ ИНТЕРВЮТА, ЖЕНИ НА ВЪЗРАСТ 64 г. 183

СЦЕНАРИЙ ЗА ДЪЛБОЧИННО ИНТЕРВЮ (25-годишни ЖЕНИ КЪМ 2009 г., КЪМ 2012 г.– 28-годишни) 184

СЦЕНАРИЙ ЗА ДЪЛБОЧИННО ИНТЕРВЮ (44-годишни ЖЕНИ КЪМ 2009 г., КЪМ 2012 г.– 47-годишни) 185

СЦЕНАРИЙ ЗА ДЪЛБОЧИННО ИНТЕРВЮ (64-годишни ЖЕНИ КЪМ 2009Г., КЪМ 2012 г. – 67-годишни) 186

АНКЕТНА КАРТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВРЕМЕТО (25-годишни ЖЕНИ, КЪМ 2009 г., КЪМ 2012 г.– 28-годишни) 187

АНКЕТНА КАРТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВРЕМЕТО (44-годишни ЖЕНИ КЪМ 2009 г., КЪМ 2012 г.– 47-годишни) 188

АНКЕТНА КАРТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВРЕМЕТО (64-годишни ЖЕНИ КЪМ 2009 г., КЪМ 2012 г. – 67-годишни) 189