Лятото се запознахме с един французин и той ни сподели,че близо до испанската граница, живее българин при баск, който се чувства много самотен и ако може да се свържем с него и да му помогнем с каквото можем.
Взехме телефона на човека разтревожени, че наш сънародник е в беда. Чухме се. Изговориха се много приказки. Този човек събуди в нас състрадание и приехме неговата история присърце.
Определихме си среща и отидохме да се запознаем. На срещата пристига възрастен човек с красива кола, облечен с костюм, начетен с добри маниери, возещ едно мършаво и грозно гледащо човече, което се оказа българина Иван на 60 години от македонския край. Иван бил намерен на плажа скитащ от своя благодетел,който се смилил и го прибрал в дома си. Та така вече 6 години го отглежда, като негово дете.
Мързелив, вечно недоволен,оплакващ се, а и с претенции на поет. Попитахме го какво е написал и ако иска да му се помогне да се издадат стиховете му, а той " епа я съм неграмотен и ако сакаш, земи лис и пиши, а я че ти сборувам"... Да!.. След дълги разговори се разбра, че Иванчо е един готованец, попаднал на състрадателен човек, който е използван брутално.
Стана ми жал за човека и го питам защо продължава да го търпи ,а той отговори " Може би ми е изпратен от Господ да ме научи на търпение"...
Twitter
Facebook
