Мъчително трудно върви осъзнаването на простия факт, че подкрепата за всяка дискриминация на хора заради идентичността им отваря кутията на Пандора.

Мултикултурализмът е шизофренна идеология на постмодерната радикална левица, която утвърждава правата на многобройни културни малцинства и функционира като инструмент за яростна дискриминация на заварени мнозинства.

Белите мъже са най-омразната общност за радикалната левица - потисници-мачисти, колонизатори и експлоататори на прогресивните сили от всички и все по-многообразни разновидности. Християнството е обект на яростно отрицание и подигравка заради припознаването му като религия на белите мъже. Това, че е световна религия на хора от всички раси и етноси има малко значение за постмодерната левица.

Но вълната на отрицанието и омразата върви еднакво бързо с вълната на изобретяване на всячески (псевдо)културни идентичности - 32 пола, радикален феминизъм, "антиколониализъм" (при все, че колониализмът отдавна е в историята), секти по всякакви социални и екологични проблеми, както и подкрепа за най-ретроградни културни и религиозни идентичности, носещи единствено привилегията да не са западни, бели, християнски.

За съжаление, антисемитизмът няма как да направи изключение от този списък на непримиримостта на радикалните левичари към статуквото. Масовото нахлуване на мюсюлмани в Европа ескалира антисемитските емоции и прояви, превръщащи живота на немногобройната еврейска общност на Стария континент във все по-тежко изпитание.

Ляво-либералните европейски интелектуалци са в нарастващ дълг към своите общества и към тяхното бъдеще. Преживяваме поредна вълна на левичарски тоталитаризъм - броени десетилетия след срива на комунизма - който застрашава демократичната традиция на Европа и целия цивилизован свят.

Западната левица днес силно се възмущава от ръста на десния популизъм, но изпуска пред вид очевидния факт, че този популизъм - нелицеприятен и носещ заплаха за десен авторитаризъм - не е самопороден, а възниква като реакция на левичарската мултикуклтурна вакханалия, унищожаваща традицията и ценностите на западния свят.

Десният популизъм нараства и поради крайно нехайното отношение на днешните европейски елити към мащабната имиграция на мюсюлманско население в Европа, което носи със себе си устойчивите стереотипи на ислямския традиционализъм и на ислямския радикализъм - еднакво негативно отнасящи се към либералната демокрация, нейните ценности и начин на живот. Антисемитизмът - особено в Европа - обикновено е wake up call за надигаща се вълна на авторитаризъм и потискане на права.

Днес вълните са две - основната е левичарският мултикултурен тоталитаризъм и десният популизъм, чиито граници на експанзия все още не са очертани - те могат също да бъдат много плашещи и разрушителни за демократичната традиция и система на западния свят.