Шенгюл Джин

Хюдает  Реджеб Шабан е моят дядо. Ще опиша неговия живот, тъй като е изключително интересен и защото безкрайно много обичам и уважавам този човек. Разказвайки за него, ще назовавам името му на някои места, а на други отделни места просто ще го наричам „ДЯДО”.

БИОГРАФИЯ

Роден на 24.06.1936 г. в село Соколите, гр.Кърджали.Трето дете в семейството.

Произхожда от семейство на обикновенни хора, занимаващи се с обработване на земя, в района на село Соколите.                                                                             

СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

След като завършва началното си образование, Хюдает Шабан няма възможност да продължи образованието си в горен клас, поради материалните невъзможности на семейстово си. За да продължи в по-горен клас, той трябва да се премести да живее в град Кърджали, но самото време, в което протичат детските му години, не позволява това. Годината е 1947 г. България след Втората световна война. Договореностите между СССР, Великобритания, САЩ имат решаваща роля за българското развитие. Войната, която СССР обявява на България на 5 септември 1944 г., предопределя съдбата на кабинета на Константин Муравиев. На 9 септември 1944 г. се създава коалиционно правителство. Възстановява се Търновската конституция; отменят се редица закони, ограничаващи гражданските свободи; разтурени са казионните организации.

Две години по късно, на главна сцена се появавя въпросът: република или монархия?

През 1946 г. се провежда референдум, вследствие на което масово настроението е насочено към република. Така България е провъзгласена за „НАРОДНА РЕПУБЛИКА”.

През септември 1946 г. за първи път правителството е оглавено от комунист - Г. Димитров. Приета е Конституцията на Народна република България, известна още като Димитровска конституция.

След тази невъзможност да продължи обучението си Хюдает Шабан се отдава на работа. Занимава се с отглеждането предимно на тютюн в своето село Соколите. Селото е известно с крепостта ”Асар”.

През 1955 г.е приет да отслужи военната си служба в град Троян.

През 1959 г. се жени за Небие Аптиш. След две години се ражда първородният им син Фидаил Реджеб (баща ми). През 1963 г.се ражда Фикрет Шабанов (бивш депутат от ДПС). През 1966 г.се ражда третото дете в семейството му - Незиха Шабан (учителка по химия). Очевидното е, че всички деца в семейството на Хюдает Шабан са с две фамилии. Това е по негово желание, тъй като той иска да  запази спомена  за баща си Реджеб, както и спомена за дядо си Шабан. Поради трудностите, които среща с издържането на семейството си, Хюдает Шабан, заедно с трите си деца и съпругата си напуска родното си село и се премества да живее в Асеновград. Настанява се на квартира при близки роднини. През 1970 г. се ражда Хикмет Шабан (художник по професия, живее в Канада).

Същата година Хюдает Шабанов започва работа в ХИМИК АД-Асеновград, като обикновен работник.

След 8 години успява да си закупи къща в един от кварталите на Асеновград.

През 1979 г. започва работа в КЦМ-Пловдив. След една година се ражда последното  му дете  - Тунджай Реджеб (работник в Шотландия).

Поради трудностите, които създава самото време, годините на комунизма  и поради ниското заплащане Хюдает Шабанов и семейството му се занимават и  с отглеждането на тютюн и домати.

По времето на комунизма, както разказва самият той, прехраната на едно 7-членно семейство е изключително трудно. Да разчиташ на една работна заплата, е просто невъзможно. ”Всичко се даваше по бройки”, казва той. Например ”за закупуването на портокали се нареждаш на една много дълга опашка, образувала се от хора, при условие че на тази опашка не трябва да се нареди  никой друг член от твоето семейство”. Като продължава историята си, той стига до един доста интересен и комичен факт. ”И така един ден, се решаваме аз и баба ти да отидем за портокали и да се наредим  заедно на опашката, но да не известим и да не ни разберат, че сме семейство. Но така се случва, че същия ден баща ти е бил на кино с приятели и когато се прибира към автогарата, за да се прибере, засича баба ти на опашката. Самият аз съм по-напред. Идва баща ти при баба ти, а тя тихо, тихо му се кара да си тръгне, че ще ни изгонят от опашката и няма да можем да закупим нищичко”, усмихвайки се разказва той. Подобна е и ситуацията със закупуването на кисело мляко и други хранителни продукти. ”Що се отнася до дрехите,  те се друг сложен момент. Скъпо и малко количество по магазините. Скъпи платове, за чието намиране първо изпитваш трудности, второ за ушиването им даваш сумати пари. Днес всичко е толкова изобилно, едно време не беше така. Но друго бе хубавото, като че всичко тогава бе по-качествено”, разкава дядо ми.

„На 9 септември винаги ходехме на манифестация", спомня си той.

През 1986 г. цялото семейство се решават да построят къща, но за закупуването на материалите дават изключително голяма сума, поради невъзможността от намирането им. ”Всичко бе много трудно. Днес ако имаш средства, построяваш една къща за година, но тогава, едно че трябва да намериш подходящия познат човек, който да ти помогне за закупуването на материалите, другото че бе изключително скъпо за времето с ниските заплати. Разбира се, тогава, хората имаха като че ли по-големи шансове да закупят къща ли, апартамент ли, отколкото днес. Теглят ипотечен кредит и какво, като не успееш да си платиш, идва ти съдия-изпълнителят, отиваш на съд. Взимат ти къщата, а ти накрая  имаш да плащаш лихвата на банката. Оставаш вън с празен джоб, но със сумати заеми”, разочарован от всичко това, се замисля и разказва дядо ми.

През 1995 г. след кратко 3-месечно боледуване умира съпругата му Небие. Това се оказват изключително тежки години за самия него. ”Но животът ти поднася наред с красивите мигове и лоши неща”.

Така безкрайно дълго продължава неговата история. Днес той е на 75 години. Живее с дъщеря си. Не може да се каже, че е боледувал сериозно до сега. Един единствен е случаят, в който самият той страда сериозно след неприятен инцидент на работното си място в КЦМ. Сега тази неприятна случка му оставя някои петна от изгаряния по тялото. Съвсем друг е случаят, в който той изпитва бащината обич към своите деца и  дълбоко страда, след тежката операция на своята дъщеря поради усложнения на бъбреците. Годината 2010 се оказва доста тежка за него. В рамките на 1 година претърпя 3 операции от херния, поради  неотговорността на лекарите.

Единственото послание, което бих отправила към него, е: Дядо, благодаря ти за всичко, което си направил за мен и моите близки. Благодарение на теб, днес нашето семейство е сплотено. Благодаря ти за това, че ти през цялото време настояваше да се уважаваме взаимно всички. Ти ни научи да не забравяме нито един рожден ден, нито един празник, да бъдем  вечно заедно на трапезата и на веселбата. Но ето че днес всички се разпръснаха по различни места. Но въпреки това ти оставяш спомена за тях, настоявайки да празнуваме за тяхно здраве тези, които сме до тебе. Обичам те, скъпи дядо. Пожелавам ти да си жив и здрав и винаги да бъдеш все така силен и разумен.