Георги  Петров

ЖИВОТООПИСАНИЕ НА ДЯДО МИ

Дядо ми Георги Илиев Ганев е роден на 10.02.1943 година в гр. Скопие – Македония. Неговият баща е бил летец в ескадрила на дислокация в гр. Скопие. Жените на летците живеели при тях и по тази причина той е роден в гр. Скопие – Македония.

За мен той винаги е бил и ще бъде символ на една  много истинска доброта  и неподправена позитивност към всички неща, и добри, и лоши, неизменно съпътстващи човешкия живот. Начинът, по който  живее своя живот не предполага просто животоописание на един човек, живял някога и някъде, а разказ за дядо ми – най-добрия човек, когото познавам.

Неговият род произхожда от стар род от гр. Батак. След края на войната те се установяват да живеят в гр. Пловдив, където е било летището, в което е служил баща му – прадядо ми.  След 1954 година родителите му се развеждат. По-късно майка му се разболява и той е бил принуден да живее в пансион за сираци, първо в гр. Пловдив, а след това в гр. Чепеларе, където завършва и гимназия.

Като ученик се занимава активно със спорт и е един от основателите на хандбала в България. Като участник в първото Републиканско първенство по-късно играе в отбора на "Локомотив" Пловдив.

Завършва текникум по строителство и архитектура.

През 1966 година сключва граждански брак с баба ми Мария Георгиева Панева.

40 години работи в завода за електро- и мотокари  "Рекорд" – Пловдив.

От 1972 до 1975 година дядо ми работи като ръководител на долен склад в селище Междуреченск в Коми АССР.

През 1985 година заминава за Иран – гр. Техеран като сервизен работник на „Балканкар”.

Пенсионира се през 2007 година.

Дядо ми е изключително ерудиран и уравновесен човек, той е една енциклопедия от знания в различните области на науката. 

Много често ми е разказвал за едни от най-интересните събития, които са се случвали в живота му:

- През 1949 година заедно с родителите си той е бил в София, когато са строили Мавзолея на Георги Димитров за изключително кратък срок.

- Присъствал е при посещението на Фидел Кастро в гр. Пловдив.

- Бил е сред мнозинството при посещението на Папа Йоан Павел II.

Дядо ми е разказвал също така изключително интересни моменти за събитията по време на Ислямската революция в Иран и последвалата война между Иран и Ирак. Доброто отношение на иранците било в резултат на качествените стоки, с които България е търгувала по това време -  а една от тях – българското сирене, което според иранците е най-доброто в света.

Животът на дядо ми Георги Ганев  не е живот, изпълнен с върховни постижения по смисъла, който обикновено се влага в това. Това е един скромен, смирен и изпълнен с доброта живот, което за мен е най-голямото възможно постижение. Този човек никога не е бил богат, никога не е имал много, а всъщност  има почти всичко, защото умее да се радва на своя живот такъв, какъвто е. За него в нашето семейство, се споменава само  думата „благ човек”. Той  живее един живот, скромен в своята същност, но достатъчно достоен, за да се помни винаги и да се учим всички ние от него.

В този смисъл това животоописание никога не може да бъде напълно завършено, защото той продължава да живее и да ни учи всички нас на житейски мъдрости и на истинските неща от живота.