Янко Гочевъ

 
''Героят от Каймакчалан'' генерал-майор Алекси Попов - командир на 1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия, началник на войските, които се защитават срещу връхлитащите съглашенски войски в епопеята при Каймакчалан през септември 1916г. 

На този връх за две седмици неговата бригада с главно ядро 11-ти пехотен Сливенски полк отбива 60 атаки на сърби и французи. С цената на хиляди български офицери, подофицери и войници убити и ранени. Жертвите на сърби и французи са в пъти по-големи.

Огромната заслуга за тази героична отбрана и истински подвиг на българския войнски дух е на командира на бригадата - полковник Алекси Попов. Умел организатор, тактик и не на последно място - вдъхновяващ пример на лична храброст! 

За което в последствие е произведен в генерал-майор и отличен с най-висшата степен на ордена ''За храброст''.

''Героят от Каймакчалан'' през 1936г. придружава ''героя от Дойран'' генерал Владимир Дойран при посещението им в Англия по покана на английските ветерани от Първата световна война.

Генерал-майор Алекси Георгиев Попов

Роден: 15.08.1870г. в Малко Търново в семейство на българи католици.

Образование: Българската гимназия в Одрин. ВНВУ в София (1892).

Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия (1900-1903).

Военна служба:

1892 - завършва ВНВУ в София и е произведен в офицер;

1900 - 1-ви пехотен Софийски полк;

1909 - Канцеларията на Военното министерство;

? - Началник-щаб на 9-та Плевенска дивизия;

1915 - 1916 ? - Командир на 1-ва бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия (11-ти Сливенски полк и 24-ти Черноморски полк) през Първата световна война;

10 - 11.1915 - Участва във войната срещу Сърбия. Сражава се при Крива паланка, Куманово, Скопие, Качаник и в Косово;

12 - 30.09.1916 - началник на българските войски, отбраняващи се на Каймакчалан;

? - Началник на 3-та пехотна Балканска дивизия;

? - Началник на 5-та пехотна Дунавска дивизия;

1919 - В запас.

Офицерски звания:

02.08.1892 - подпоручик;

02.08.1895 - поручик;

01.01.1901 - капитан;

31.12.1906 - майор;

01.01.1911 - подполковник;

14.02.1914 - полковник;

01.01.1918 - генерал-майор.

Умира: ?

Други биографични данни:

След края на Първата световна война е главен преговарящ от наша страна с Антантата относно съдбата на българските военнопленници. Генерал Алекси Попов, или дядо Алекси, както го наричат в последните му години, завършва дните си тихо и скромно, като един достоен и горд човек в родния си град.

Днес на мястото на малката му родова къща има само една поляна. Няма паметна плоча. И в списъците на генералите го няма!