Роден е в Пловдив на 17 ноември 1946 г. в семейството на военния инженер от Военно-въздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал през 1916 г. на 34-годишна възраст по фронтовете на Първата световна война, което определя по-нататъшния интерес на бъдещия учен към военната история.
През 1970 г. завършва история в Софийския университет “Климент Охридски” с дипломна работа на тема "Германо-съветските отношения 1939-1941 г."
1971–1973 – проучвател във Военноисторическия институт, София.
1974-1976 - следдипломна квалификация и аспирантура в Института по история, БАН.
През 1977 г. защитава дисертация на тема „Българо-германски отношения и връзки (май 1934 - август 1939)“ и получава научната степен кандидат на историческите науки (днес доктор). През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.
Постъпва на работа в Института по история към БАН (1977). През 1986 г. става старши научен сътрудник II-ра степен. През 1993 г. получава научната степен доктор на историческите науки с втората си дисертация. От следващата година е старши научен сътрудник I-ва степен (днес професор).
2004 – кореспондиращ член на Българската академия на науките.
В периода от 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в Нов български университет.
През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.
От 1981 г. е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност.
Член на:
Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 г. - за неговия съществен и признат принос в развитието на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в национален и европейски мащаб.
Почетен гражданин на Балчик от 28.07.2006 г. и на Тутракан от 15.08.2014 г.
Някои публикации:
- 1984 – „Българо-германските отношения 1931–1939“
- 1989 – „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913“
- 1991 – „Българското крушение 1913“
- 1995 – „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916“
- 2006 – „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919“
- 2012 – „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911 - 1913“
В становището си във връзка с новата (2016) учебна програма по история, изготвена от Министерството на образованието и науката, отбелязва: "Историята е ДНК на народа и всеки народ си има историческа съдба. Ние си имаме нашето ДНК и не трябва да го подменяме и не бива да правим компромиси с историята".