Salim Djan Bilgin

Преселването на

            Хюсеин Билгин (1894 – 1984 г.)

Роден е на 1894 г. в Солун. През целия живот Хюсеин е добър ръководител и водач на народа си. Търсен от сънародниците, показател за  времето си. Способен да вижда и да изготвя добри политически възгледи за в бъдеще.

Личност, която обича своя народ и своята страна. През Първата световна война на 1914 г.  бащата на Хюсеин във войната в Ерзурум Саръкамъш  е един от всичките 90 000 замръзнали войници. Изпратен на фронта да  защитава сънародниците си  срещу руснаците. Войниците са експедирани с летни облекла в  най-студената част на Турция. В планината 90 хиляди войници загиват на студа на -20 градуса.

Тежкото положение кара Хюсеин да бъде още по-голям патриот, защото живее в родината,  на която е починал баща му.

Освен тежката орис, той трябва да напусне мястото, където се е родил и пораснал. Получава служебно задължение да замине на Османската територия преди 5 години от  преселването им.

През 1912 година Османската държава след Балканската война, Румелия загубва почти цялата земя и хиляди граждани мюслюмани напускат. Статистиката показва, че страната е останала в малцинство. В района Епир гърците ги виждат като потенциална заплаха, в Солун и околните градове, и заедно с мюслюманските острови има голям натиск и на места голямо клане. Това положение продължава цели 10 години.

По това време Ататюрк опитва да сформира група от местните величия. Задачата на групата е след преместването да подпомага за адаптирането на гражданите в собствените им земи. Хюсеин е един от всичките, които Ататюрк назначава на длъжност. Задачата му е да подготви добри условия за  народа след преместването им. Войниците, които се намират на Османската територия, са изпратени в област Текирдаг. За да се подобрят и разяснят по-бързо взаимоотношенията между гърците и турците започват изпълненията на областните задачи.

Положението в двете държави не е враждебност между гражданите, а държавна политика. Но нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат. Местните гърци, за да не напуснат земите си, не са съгласни с решенията. За Хюсеин започва бремето на изтезание и преследване. Гърците го заплашват, запалват местата, на които се намира, и дори искат да го убият, но и това не го спира, за да се откаже.

През 1922 г. грърцката армия в Анадолу се изтегля, победена от поражението, с опасност за живота и имуществото си. 1. 069. 957 Анадолски гърци ги пренаселват  на свободна земя. Важен проблем в Гърция са придошлите анадолски  емигранти, които се опитват да изгонят  мюслюманите от собствените им домове и те да се настаняват в тях. Една част от мюслюманите са изпратени в Турция, за да се освободят места и домове за гръцките пренаселници. Заради проблема с нарастването на малцинството и в Гърция, и в Турция започват преговорите за подготвяне на договор за  споразумение. И  на 30 януари 1923 година между Турция и Гърция е подписан взаимен договор за  споразумение за обмен на население.

Броят и промените на пренаселниците в Турция и Гърция: през 1923 година с допълнителния протокол в Лозанското споразумение и в Турция, и в Гърция  карат насила гражданите да си променят религията.

Пренаселение – 1. 250. 000 православни християни гърци се изселват от Анадолу в Гърция, 500. 000 мюслюмани турци от Гърция в Турция са принудени да се изселят. В броя на пренаселниците,  основен  критирий е не расата или езикът, а религията.  Гърците, които не знаят език и да говорят на турски, се наричат православни християни гагаузи,  а  Караманлъ православни християни турци, мюслюманските турци идващи от Гърция, които говорят на български език  - българо-мохамедани (помаци), румънски говорещите -  власи, гръцки говорещите - патриоти, и  албанци - говорещи на свой език.

Населението на емигрантите в Турция – Гърция: в Турция обхваща само Истанбул,   в градове Гьокчеада и Бозджаада,  пребивават гърците, а в Гърция – само турците от Западна Тракия,  които са освободени изселници.
Пренаселените в Турция гърци като малцинство изчезват от Източна Тракия и Западна Анадола и там от Янина, Солун, Драма, Кавала, Водина и Гирит започват да обитават освободените земи. Интензивено имигриране на населението в освободените градове са:  Адана, Одрин, Балъкесир, Самсун, Истанбул, Текирдаг, Къркларели, Измир, Коджаели, Мерсин, Маниса, Чанаккале и Бурса.

Времето на промените на по-голямата част е реализирано  през 1923 – 1924 година, но през 1930 Инону – Венизелос споразумение и останалата малка част продължават насила да ги изселват. Настъпват тежки времена на 20-годишна икономическа криза, принудителна миграция на турци и на гърци.

Турците и гърците изоставят всичко, което имат и земите, където са се родили и пораснали и емигрират. През 1923 година се установява нова Република и заедно с това се формира нова държава.

По време на Републиканството в Текирдаг - в община Чорлу гражданите избират Хюсеин за кмет на града.

Един от Ататюрските реформи през 1934 г. е фамилният закон, чрез който на Хюсеин се дава фамилията Билгин. Името Билгин на турски език означава човек, който знае и е добре осводомен с всичко.

През 1984 година умира, оставяйки  добър пример зад себе си. И аз като негов внук го споменавам с уважение и почит.