Сещам се за Стефан Дончев (проф. д-р, пенсионер, живее в буквална мизерия), обитаваше една стая, правя си майтап-анкета (1966): "Как ще се разположиш в Замък?"... Той съсредоточено ми отговаря: "В голямата зала - в единия ъгъл кревата, ще има място куфарите да не са под леглото (пружинено!), пречат ми, отстрани на леглото гардероб, масичката, където пиша - там, където си е, за да ми удобно, като ставам да работя (пишеща машина "Марица"), книгите на купчини, както са си. Но за котлона (на който се отопляват и готвят) държа да е в края на кревата. Много е хубаво да си отвиеш краката, докато става кафето и да ти е топло на петите." 

"А другите помещения, става дума за Замък?"

Стефан мълчи дълго и ме пита: "Мен защо ми е замък?!"