Роден на 9 април 1943 в София.
Заедно с "Бъндараците", "Щурците" и "Сребърните гривни" той е един от създателите на българския рок-енд-рол през 60-те.
Завършил е ВИИ "Карл Маркс" – външна търговия. По-късно успява да следва кинорежисура в Белгия. През 1990 година по повод на следването си в Белгия казва – "излъгах ги", като визира властите.

През 1967 г. Георги Минчев изпълнява заедно със "Щурците" песента "Бяла тишина".  Тя печели I награда на "Златния Орфей" (1967) и е обявена за Мелодия на годината (1967). В тези години Георги Минчев изпълнява още няколко големи хита, между които "Сребърни ята" и "Снегът на спомена”.

От 1980-1982 е водещ на предаването "Песни на седмицата" (БНР), на телевизионния конкурс "1 от 5" (1982-84) и на Младежкия конкурс за забавна песен. След известно оттегляне той се завръща с рока – "Блажени години", "Флирт със собствена жена", "Стар избелял албум".

През 1987-ма издава първия си албум, с песните "Почти полунощ е", "Урок по рок", "Какви времена". През 1990 година се включва активно в кампанията на СДС в изборите за 7 ВНС.  Издава собствен плакат. Ясно заявява, че е монархист.

Умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рокфестивал "Цвете за Гошо" в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, "Стари муцуни" и др.