Път: : Кой кой е : З

Георги Заркин

Лъчезар Заркин разказва в едно свое интервю пред сайта desebg.com подробности за живота и за убийството на своя баща.

- Баща ми Георги Атанасов Заркин е роден на 3 март 1940 г. в с. Бели Искър, община Самоков. Първият ''дар” на т.нар. народна власт в селото след 9 септември 1944 г. е убийството на 10 невинни селяни, които не са били поддръжници на комунистическата власт. Тези 10 души заедно с още 57 граждани от Самоков и околията са убити в местността Черната скала над Боровец. Сред тези 10 селяни от Бели Искър е бащата на Георги Заркин и мой дядо Атанас Заркин. По този начин детството на баща ми е белязано завинаги с убийството на единия от родителите му. Без съд и присъда и без никаква вина.

- Как протича животът на баща ви след това?

– Баща ми завършва основното си образование в родното си село. След това завършва средно образование в Селскостопанския техникум в Ихтиман. Тогава започва да пише. Запалва се по журналистиката и публикува дописки в местния вестник „Самоковска комуна”. Като син на неблагонадежден е изпратен да отбие военната си служба в трудови войски. След като се уволнява, започва работа в АПК ''Самоков” по своята специалност – зоотехник. Междувременно записва и учи задочно кинематография в полувисшия институт в София. Започва да се занимава с фотография. Забелязан е и е привлечен на работа във в. ''Земеделско знаме”. Там работи като фоторепортер.

– Там ли се запознава с Иван Тодоров - Горуня?

- Да, точно като журналист в ''Земеделско знаме” се запознава с Горуня. 

В периода 1963-1965 г. групата на Горуня и генерал Цвятко Анев, които подготвят преврат срещу Тодор Живков, търси подходящ журналист, който да не е обвързан с партията и евентуално да отразява събитията, когато назрее моментът. В лицето на баща ми Георги Заркин те виждат млад и смел човек, който не е партийно обвързан. Даже в последния ден преди смъртта на Горуня на 8 април 1965 г. той се среща с баща ми и тази среща е засечена от агент на ДС, който докладва за нея. За контактите между тях научих от документите в оперативно досие на ДС, водено срещу баща ми. Аз съм роден през 1962 г. и по онова време съм бил 3-годишен. След смъртта на Горуня баща ми пише шест вида позиви от името на несъществуваща организация – Врачански революционен комитет, който си е поставил за цел свалянето на властта. Няколко месеца ДС се опитва да разбере нещо повече за комитета, мисли, че той е реален, докато установява, че такъв не съществува, а автор на позивите е баща ми.

- Къде са разпространени тези позиви?

– Баща ми ги разпространява в родния край на Горуня – Врачанско: Горна Кремена, Мездра, Враца, а също така в Дупница, Самоков и Боровец. ДС обаче го разкрива и той е арестуван през февруари 1966 г. На съдебния процес баща ми признава дейността си и не се разкайва. Осъден е на 6 години затвор. Няколко души около него са също осъдени, като получават от 1 до 3 години затвор. Но видно от съдебните протоколи, баща ми поема цялата вина върху себе си. Следовател по делото е Петър Бачваров. Отбелязвам този факт, защото и по следващите два съдебни процеса срещу баща ми следователят е същият. Впоследствие мои близки ми разказаха, че по време на първия съдебен процес баща ми е повдигнал ръкава си и на ръката му отдолу са се откроили червени петолъчки, издълбани върху кожата му. Сестрите му го попитали какво е това и той е отвърнал: „О, целият ми гръб е издълбан в петолъчки от следователя…” Лежи първоначално в софийския затвор, после е преместен в старозагорския затвор, където по това време излежават присъдите си много политически затворници.

– В Старозагорският затвор ли получава първата вътрешна присъда?

- Да, през 1969 г. е осъден с вътрешна присъда за писане на фашистка литература. Получава допълнително 5 години затвор. Характерно е, че баща ми отказва да работи и ден за комунистическия режим. В замяна на това по време на престоя си в затвора създава голямо по обем и разнообразие творчество – пише стихове, пиеси, роман. Пише в тетрадки малък или голям формат, криейки ги от надзирателите. По-голямата част от тетрадките успява по различни канали да ги предаде на майка си, моята баба, и така неговото затворническо творчество оцелява.

– Какво съдържат тези тетрадки?

– Според литературоведи, към които се обърнах, баща ми е създал много добра поезия, която наброява около 2500 стихотворения. В затвора той пише и роман под заглавието „Чест”, който успях да издам през 2008 г. Създаден е през 1968 г. Автор е и на драматургия, която никой не познава, защото все още не е издадена. Той е автор на трагедията „Орфей”, написана в Шекспиров стил, трагедията „Васил Левски” в стихотворна форма, драматизацията на приказка „В страната на розите”, в която алегорично пресъздава живота в България при комунизма. Запазени са и около 40 разказа.

- Казахте, че първата вътрешна присъда в затвора в Стара Загора е за писането на ''фашистка литература''. Какво й е било ''фашисткото''?

-Това, че не е била комунистическа и в съответствие с априлския полъх в българската литература след Априлския пленум, на който Тодор Живков е утвърден като първи партиен ръководител. Освен за творчеството си първата вътрешна присъда в старозагорския затвор е издадена и за подкрепата му на Пражката пролет. Написал е специална декларация и обявява гладна стачка, заради което на два пъти по 14 дни е пратен в карцер.

- Кога е издадена втората вътрешна присъда?

– Тя става факт в края на 1974 г. Осъден е на 8 години затвор. Процесът отново е монтиран, целта е баща ми да бъде пречупен. Същата година е преместен в пазарджишкия затвор

– Какви спомени пазите за баща си?

- Аз бях на 4 години, когато го осъдиха за първи път през 1966 г. Спомням си, когато се видяхме в съдебната палата, но не разбирах какво става. Преди това имам много детски спомени как пътувахме заедно от Самоков за София, как в столицата се возихме на трамвай – от онези, старите, с дървени седалки. След съдебния процес животът ми се преобърна на 180 градуса. На практика аз бях без баща.

– Разкажете за третата присъда от 8 години затвор, която баща ви получава по обвинение за създадена от него група в затвора.

- Баща ми намира съмишленици, с които в редките моменти на възможност за общуване разговарят за това как като излязат от затвора, ще направят така, че да бъдат чути гласовете им в света за борбата им за права и свобода в България. На базата на монтирани обвинения той отново е осъден за трети път. С три присъди зад гърба си той вече се е водил рецидивист и е прехвърлен през 1974 г. в пазарджишкия затвор. Всъщност от 1966 г. до 1977 г., когато е убит – 11 години и половина той не излиза от затвора.

- Какво успяхте да установите за убийството на баща си?

- На 8 август 1977 г., деня на убийството, аз бях във ваканция. Бях завършил 8 клас. В този ден бях на море, майка ми ме беше завела в Ахтопол. Разбрах един или два дни след това, когато в Ахтопол дойдоха други почиващи от Самоков. Те ни казаха, но без никакви подробности. След като се върнахме в Самоков, разбрах от моите лели, сестрите на баща ми, а също и от баба, че те са получили светкавична телеграма, приложил съм я в първата част на книгата ''Вулкан”. Телеграмата е получена в 12 ч. и с нея им е съобщено, че погребението ще е същия ден в 17 ч. в Пазарджик. Можете да си представите как при този шок човек може на онова време да се организира за пътуване на около 100 километра, при положение че не разполага с кола. Принудили са се да наемат такси. Когато пристигнали, затворническата администрация вече е полагала тялото на баща ми в безименен гроб, предвиден за социално слаби, в края на градските гробища в Пазарджик. Виждат го обезобразен! Със следи от кръв и насинен по лицето. Обут в гумени цървули и облечен в работни дрехи, завит с едно затворническо одеяло.

- Получават ли някакво обяснение за смъртта му?

- Пропуснах да отбележа, че до ковчега е поставен магнетофон, с който са записвали прощалните думи на близките. Предупредили са ги, че ако много говорят и викат, „вие ще го смените в затвора”. Това е отговорът, който получават баба ми и лелите ми. Дадена им е възможност да се простят с него за 5-10 минути и след това баща ми е погребан. До 40-ия ден обаче на гроба има пост да не би да се организира панихида.

След 1990 г. започна следствие за изясняване на причинете за убийствата на политически затворници в пазарджишкия затвор не само на баща ми, но и на Борис Арсов и на Володя Наков. Тогава с разрешение на главния секретар на МВР по това време Богомил Бонев се запознах с досието на баща ми в ДС. В досието му открих и шест снимки, запечатали пребития ми баща в килията. Самата Държавна сигурност е документирала убийството му. Разработват го под псевдонимите „Интелигентът” и „Проклетникът”. Така на 37 години ДС отнема живота на баща ми Георги Заркин. Тогава аз съм на 15 години, току-що завършил 8-и клас.

- Водено ли е следствие тогава за причините за смъртта и какво е заключението му?

- Аз се интересувах още преди 1989 г. какво точно се е случило с баща ми. Успяхме от бивши затворници да научим подробности за убийството му. Дори разговаряхме с един свидетел. Той описа как е станало всичко. От София са пристигнали с ''Волга'' Ангел Ценов от ДС и още двама души с него. Преспали са във вилата на затвора. Сутринта рано, към 4-5 часа, двама старшини и двама криминални затворници - убийци, са отворили килията на баща ми, а на вратата на килията е застанал началникът на затвора Ангел Топкаров. Методът на побой е следният: жертвата се е биела с гумени маркучи, за да не се получат фрактури на костите, и се души с възглавница.

След промените намерих лекаря, който е констатирал смъртта на баща ми и е направил аутопсията. В смъртния акт като причина за смъртта е записано сърдечна недостатъчност и оток на белите дробове. Лекарят призна, че заключението е лъжа, но е бил принуден да го напише от затворническата администрация в резултат на заплахи и побой. Той обаче посочи, че е успял да вземе парчета от всички главни органи на тялото, предадени на съхранение в „Съдебна медицина” в Пловдив. По думите му чрез изследването му може да се установи истинската причина за насилствената смърт на баща ми. Те се съхраняват 15 години и аз успях да ги открия и изискам чрез главния прокурор по това време Иван Татарчев. Започна се следствие за политическите убийства в пазарджишкия затвор.

- Как приключи следствието?

- То се води с прекъсвания общо 9 години, Топкаров беше арестуван и разпитван заедно с един от надзирателите. След падането на правителството на Филип Димитров Топкаров беше освободен. Лекарската комисия установи, че причините за смъртта на Георги Заркин е ''насилствено шокова”. Но следствието не доказа извършителите, те останаха неизвестни. Важността на това дело беше, че излязоха документалните факти, които публикувах в книгите „Вулкан”, първа и втора част. От друга страна, си създадох врагове, които ме преследват и до днес.

– Как борбата ви да получите правосъдие се отрази на живота ви днес? Споменахте, че сте си навлекли много врагове.

- След като през 2000 г. издадох първа част на документалната книга „Вулкан” за убийството на баща ми, аз бях уволнен. Оттогава съм без постоянна работа. Въпреки че завърших висше образование в СУ „Св. Климент Охридски”, ми се създават всевъзможни пречки, където потърся работа. В Самоков всички врати за мен са затворени. Това е дългата ръка на ДС! Синът ми, който е на 21 години, е постоянно преследван от наркопласьорите в Самоков, които се ръководят от един полицай в града. Тормозят го постоянно. Синът ми знае, че е преследван заради дядо си и мен, но не искам и ние да бъдем жертви!

- Какво бихте казали на младите хора, които нямат представа за комунизма в България и днес протестират?

- На младите хора, много от които днес протестират, бих им казал, че преходът от комунизъм към демокрация в България стана по сценарий на Държавна сигурност. Всички ценности бяха подменени. Хората, които бяха честни и можеха да направят нещо, просто не бяха допуснати до участие в политическия живот.

– Кое е най-важното послание, което Георги Заркин е оставил?

- Бъди българин и се бори за свобода. Написал е: ''Тялото ми може да оковете, но не и душата ми”.

-----------------------

 Непреходна във времето обаче остава поезията му:                                                                                

                                                                                     "Мъртви души са живите без чест,   

                                                                                      и живи са мъртвите, загинали с чест.

                                                                                      По-добре един ден честен, отколкото цял век 

                                                                                      безчестен."

                                                                                          Георги Заркин

                                                                                      (Из стих. “Рилски бор”)


desebg.com, faktor.bg