Родена на 18 април 1936 г. в Ямбол. Завършва инженерство и българска филология, работи като преподавател и журналист в различни издания.
Още през 60-те неколкократно е уволнявана от в. "Учителско дело" и "Литературен фронт" заради неприемане на официозните норми на литературата; спряна е и нейната телевизионна поредица "За и против". През 1973 г. е заклеймена заедно с група млади критици-съмишленици. Емигрира в Париж през 1980 г. В София излиза единствената й книга "Павел Вежинов - критически очерк", скоро след това иззета от властите.
През 1982 г. започва работа в Мюнхен, където остава в българската редакция на радио "Свободна Европа" до смъртта си през 1995 г.
През 1988-1989 г. е един от катализаторите на политическите процеси сред опозиционно настроените българи чрез стотиците си интервюта и репортажи. Идва в България още преди падането на Берлинската стена - на 13 октомври. След 10 ноември 1989 г. се връща многократно в страната, прави опити да подреди богатия си архив.
На снимката: Румяна Узунова, 28 октомври 1989 г. /в градинката пред "Кристал" тече подписката на Екогласност/