АНДРЕЙ ЛУКАНОВ е роден през 1938 г. в смесено семейство в Москва, където през 1963 г. завършва Института за международни отношения.

По собствените му думи - "трето поколение комунист" (баща му - политикът от еврейски произход Карло Луканов, е вицепремиер и външен министър на България по времето на сталинизма), той заема редица висши длъжности при тоталитарния режим, включително заместник министър-председател и кандидат-член на Политбюро.

От края на 1989 един от лидерите на компартията, смятан от мнозина за най-изявения реформатор в нея. Участва в работата на Кръглата маса.

През периода февруари-декември 1990 г. двукратен премиер, въпреки че е все още формално съветски, а не български гражданин. Свален от власт под натиска на демократичната опозиция, след като политиката му опразва магазините от всякакви хранителни стоки. Депутат в три парламента.

Даровит дипломат и оратор, полиглот.

Постепенно се оттегля от челото на политическия живот, като печатът му приписва голяма роля в икономически игри от международен мащаб. Официална Москва не крие мнението си, че е най-предпочитаният от нея български политик, бившият държавен глава Тодор Живков го сочи като руски емисар в България, според агенция Ройтер - наред с всичко останало - "милионер и бизнесмен".

Убит при атентат пред къщата му в София през октомври 1996 г. Дълго време разследванията остават безрезултатни. Започналият съдебен процес през 2001 г. е преустановен заради процесуални нарушения, впоследствие има присъда над двама извършители, но скандалите около делото, свързани с неправомерни действия по време на следствието, продължават.

***

Още за Андрей Луканов - тук

Бележки по “доклада относно персоналната вина и отговорност на г-н АНДРЕЙ ЛУКАНОВ - народен представител, за неговото участие във вземането и изпълнението на решения, с което е допринесъл за настъпването на икономическата криза в България" от народните представители Асен Мичковски, Румен Биков и Маргарит Мицев