Сутринта на 13 май 1981 г., осъденият за убийство в Турция Ахмед Али Агджа и избягал от затвора, стреля три пъти над главите на събралата се на пл. "Св. Петър" тълпа с 9 мм пистолет в папа Йоан Павел Втори. Извършен е един от най-шумните атентати на ХХ век. 

Агджа, яростен мюсюлманин, е вече разпратил писма, че ще убие папата. Той е заловен на местопрестъплението и осъден на доживотен затвор. Повече от година по-късно при допълнителни разпити, Агджа започва да твърди, че български агенти са го подтикнали да извърши атентата, че те са му дали пистолета, че е имал много срещи с тях и различни подробности, в които непрекъснато се оплита.

Докато всъщност той е бил съпровождан от друг "сив вълк" - Орал Челик, който е купил браунинга на Агджа от Виена с посредничеството на друг турчин - Бекир Челенк. Но това няма значение.

Българската следа е "надушена" от американската журналистка Клеър Стърлинг. Тя даже пише книга -  "Времето на убийците", която е преведена на български. Според нея "Сивите вълци" са избрани от КГБ и ДС, за да се удари по Турция, НАТО и "Солидалност".

Студената война е стигнала калното дъно и словесните атаки не подбират средства.

На 25 ноември 1982 г. е арестуван 34-годишният Сергей Антонов, заместник-директор на бюрото на БГА (Българска гражданска авиация) "Балкан" в Рим, по обвинение за съучастие в атентата. По странно достоверен начин Агджа описва квартирата на Антонов, неговата кола и срещите си с него. Една случайна снимка, направена в мига на атентата, като че ли показва Антонов. Но когато снимката излиза по медиите, един американец се разпознава и се обажда - това съм аз, там бях.

Българските официални власти реагират отговорно. Ангажирани са най-добри италиански адвокати, открити са свидетели, които доказват алибито на Антонов. Обвинението не може да докаже на какъв език са общували Антонов и Агджа. Сергей знае италиански и френски, Агджа - английски. Не може да намери разумно обяснение и фактът, че Антонов, ако има вина, не напуска Рим след покушението. В Европа се организират комитети в негова защита, във Франция излиза книга в защита на Антонов.  Сериозно се включва Боян Трайков - тогавашен директор на БТА.

На 1 декември 1982 г. е издадена заповед от съдия-следователя Иларио Мартела за арестуването на още двама български граждани - Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството на България в Рим) и Жельо Василев (бивш секретар на военния аташе). Двамата обаче са били достатъчно предвидливи и са се завърнали в София.

В световните медии "българската следа" е една от основните теми.

В края на декември 1983 г. по лекарско настояване Сергей Антонов е изведен от затвора и поставен под домашен арест, тъй като италиански лекари констатират влошеното му психическо състояние и препоръчват по-лека мярка. Не след дълго по искане на прокурора Антонио Албано, Антонов отново е върнат в затвора.

На 28 март 1984 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна не само за българския народ, но и за всички непредубедени хора. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата "да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов".

На 30 април 1984 г. в отговора си до българския патриарх папа Йоан Павел Втори информира, че на направените от Светия престол постъпки, италианското правителство предприема действия за ускоряване на процедурата, засягаща Сергей Антонов.

На 27 май 1985 г. започва процесът срещу Антонов. По това време Агджа е обявил, че е Иисус Христос. На 29 март 1986 г. Римският наказателен съд, под председателството на Северино Сантиапики, издава оправдателна присъда "поради недостиг на доказателства" срещу българските граждани Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев.

Същия ден БТА е упълномощена да декларира задоволството на българската общественост от решението. "Присъдата е признание, че българите нямат нищо общо с атентата срещу папа Йоан Павел Втори", се казва в декларацията.

На 1 април 1986 г. Антонов се завръща в България с разбито здраве и нерви. Без способност да се съсредоточава и да върши нещо системно. Според българските специалисти, той е бил "обработван" с психотропни вещества.

В деня на неговото завръщане, по време на пресконференция за 13-ия конгрес на БКП, секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов заявява, че "България не е удовлетворена от оправдаването на Антонов "поради недостиг на доказателства", "няма честен човек на земята, който да не е стигнал до заключението, че Антонов е напълно невинен".

На 5 април 1991 г. българският посланик Огнян Пишев оповестява официално в САЩ решението на българското правителство да даде на международна независима комисия неограничен достъп до архивите в България, свързани с атентата срещу папата.

На 23 април 1991 г. в интервю за италианската телевизия президентът Желю Желев посочва: "Смятам, че това ново разследване е необходимо, тъй като съм сигурен, че комунистическият режим е бил способен на подобно действие".

Президентът не разполага с информация за участие на български агенти в атентата, но изразява надежда, че комисията на Алън Уенстейн ще успее да хвърли светлина върху истината за покушението.

На 4 юли 1991 г. Главната прокуратура на България възобновява следствено дело номер 179 от 1982 г. срещу Мехмед Али Агджа и възлага на Главно следствено управление да бъдат извършени допълнителни следствени действия за изясняване на обективната истина.

На 17 февруари 1994 г. Националната следствена служба, след тригодишно проучване на архивите на цивилното и военното разузнаване и контраразузнаване заявява, че няма "българска следа" в атентата срещу папата.

На 7 декември 1995 г. по време на аудиенция на президента Желю Желев, папа Йоан Павел Втори за първи път заявява позицията си, че България няма вина за престъплението, извършено от турския гражданин Агджа.

На въпрос на Желев: "Вярвате ли, че българският народ може да има нещо общо с атентата срещу Вас?", папата отговаря: "Намеквате за т.нар. българска следа? Вината е винаги лична. Тази следа трябва да бъде изтрита. И надявам се по този въпрос да говорим, когато пристигна в България."

В интервю от 9 октомври 1996 г. в италианския вестник "Кориере дела сера" Агджа заявява, че на 13 май 1981 г. е стрелял срещу папата по свое решение, както и че агенти на италианските тайни служби са му внушили версията за т.нар. българска следа.

Пред журналиста Марко Незе, Агджа декларира: "Българската следа" е измислица на тайните служби. Сега, когато папата страда в болницата, мога да го кажа - всичко беше една машинация."

По искане от юли 1997 г. на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев и на министъра на външните работи Надежда Михайлова към германските тайни служби по повод публикации в германската преса за разкрития на Щази за "българска следа" в атентата срещу папата, през септември 1997 г. в МВР е получена папка с копия на оригинални кореспонденции между Щази и бившата Държавна сигурност. Там не се съдържат факти за "българската следа". Димо Гяуров, шеф Националната разузнавателна служба на България, заяви, че в агенцията не се  съдържат нито преки, нито косвени "доказателства на българското участие в заговора. Архивите наистина са прочиствани, но такъв тип факти не могат да се укрият."

През 1998 г. лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдулах Йоджалан дава пред италианския вестник "Република" сензационно интервю, в което казва, че атентатът срещу папата е организиран от тогавашния турски военен режим, който дава възможност на Агджа да избяга от турския затвор. Целта изглежда е била да се разиграе сложна геополитическа партия, в която България да бъде обвинена, че поддържа "Сивите вълци" и се намесва във вътрешните работи на Турция.

На 27 март 2002 г. 39-ото народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 200 лева месечно или 102 евро.

Депутатът Станимир Илчев /НДСВ/ заяви: "За първи път в най-новата история на България едно правителство се сеща да обърне внимание върху такъв случай. Ако се наложи България да консумира друг такъв случай, ще има ориентир как да се отнася към хора като Сергей Антонов, който успя да покаже достойнството на страната и качествата на българския характер."

На 24 май 2002 г., по време на своето официално посещение в България, при срещата си с президента Георги Първанов папа Йоан Павел Втори заявява, че никога не е вярвал в т.нар. "българска следа" в опита за покушение срещу него през 1981 г. "Тъй наречената "българска връзка" в атентата срещу моята личност беше една инсинуация. Това беше една несправедливост", са думите на папата. Приближени на папата са казвали, че когато се е споменавало пред него името на Сергей Антонов, той се е умълчавал и оттеглял в своя вътрешен свят.

По този повод племенницата на Антонов - Мариана Георгиева, заявява: "Все пак казаното от папата няма да направи чичо ми щастлив. Той е един разбит човек и това нищо няма да промени. Последните 20 години никой не се поинтересува от него".

Разказът на Крум Благов и Мария Максимова във вестник "Стандарт", свързан с неговата смърт, е вълнуващ:

"Новината за кончината на Антонов дойде вчера следобед. Тялото на Сергей открила съседката му Тодорка Негованска. В 13,30 ч тя и дъщерята на Антонов Ани са намерили тялото му, проснато по лице на пода до кухненската маса в апартамента му на ул. "Сердика" № 30. Ана издирвала баща си два дни по мобилния телефон, но когато той не отговорил, дошла да види какво става. Обадила се на съседката Тодорка и двете се качили пред вратата. Дълго, дълго звънили и тропали. Ани поискала да разбият вратата, но Негованска я спряла и се обадила на ключар. След повече от час опити майсторът успял да отвори вратата, която била залостена с верига отвътре.
Не исках да пускам детето вътре и влязох първа. Видях го паднал до масата, както си е вечерял. На нея имаше чаша и чиния, разказа Негованска.

Двете жени се обадили в III поликлиника, но лекар не се отзовал, тъй като Антонов нямал джипи. От "Бърза помощ" пък ни казаха, че на "умрели не ходят". Тогава се обадихме в полицията и четири момчета дойдоха веднага, обясни Негованска. Униформените направили оглед на апартамента и след това извикали катафалка, която откарала трупа на Антонов за аутопсия.

Серьожа беше много добро момче. Никога не е създавал проблеми в кооперацията. Винаги поздравяваше с "добър ден", "приятен ден" и "Хубава България". Но имаше и странни навици. Всяка вечер в полунощ пускаше химна, пееше и стоеше мирно, разказа Тодорка.

Сергей Антонов живеел на ул. "Сердика" 30 с майка си Иванка, но след като тя починала, отишъл за известно време при сестра си Таня в кв. Драгалевци. После се върнал отново в бащиния си дом.

Добро момче беше, но държавата нищо не направи за него. Побъркаха го, каза през сълзи Тодорка. Тя допълни, че Серьожа никога не е излизал без сако и вратовръзка. Винаги намираше добра дума за България, категорични са съседите му."

Според преводачът на Антонов, Асен Марчевски, всички свързани с процеса, са били вътрешно убедени, че става дума за ислямистка атака.

Сергей Антонов е роден е на 11 юли 1948 г., намерен е мъртъв на 1 август 2007 г., но е починал поне няколко дни преди това.

Една трагична жертва в края на Студената война и началото на новия сблъсък.

Източници от интернет, снимката е от http://paper.standartnews.com/ images/articles/orig_198262_bg.jpg