Виолина Цветанова

Иванка Иванова Стоянова е родена на 25.01.1923 г. в с. Воднянци, общ. Димово, обл. Видин.

Единствена остава жива от братята и сестрите си, починали от болести, докато са били в крехка детска възраст. В най-ранните й детски години присъства споменът как баща й продава всичкото им жито, за да може да прибере от болницата трупчето на малкото й братче.

Баба Иванка има бедно детство и работи от рано. Учи до четвърти клас и е била добра ученичка. Прекъсва обучението си, защото нуждата е налагала да работи от сутрин до вечер на полето за прехраната си.

През 1943 г. се омъжва за сирак още по-беден от нея. Ражда им се син и малко след това умира майка й. Тя остава сама, освен грижите за сина си, на плещите й падат грижите за баща й  и мъжа й. Всекидневието й преминавало еднообразно. През деня тя работи на нивите, вечер приготвя храната за трапезата на семейството си, а през нощта меси и пече хляба за другия ден. Включва се в работата към ТКЗС в т. нар. полевъдна бригада и така до пенсионирането си. Срещу тежката работа на полето тя получавала надница в стотинки. С тези стотинки тя успява да изучи сина си, както и да помогне в отглеждането на внучка си.

Ясен спомен е останал в нея: „Стотинките бяха малко, но стигаха…”. Напук на трудния живот, воден от нея, баба Иванка разказва с усмивка на лице и определя живота си за прекрасен, защото трудът я е карал да се чувства полезна, млада и жизнена. Но е криела в себе си надеждата за идването на по-добър ден и така в очакване скоро е навършила 87 години. Смисълът на живота според нея е трудът и надеждата.