Път: : Съдби : И

Искрен Джурелов

Снежана Джурелова

 

Искрен Джурелов е роден на 4 май 1919 г. в село Бръщен, общ. Доспат. Дядо ми е израснал в многочленно семейство и има трима братя и две сестри. Завършва начално училище до четвърто отделение в селото през 1932 г. Семейството му се е занимавало предимно със земеделие. Притежавали са и големи стада овце, които са продавали на англичаните срещу златни лири. Освен това са имали много земи и са били от заможните семейства в селото.

Искрен създава семейство малко преди Втората световна война, в която е участник. Той има шест деца - пет момичета и едно момче, като баща ми е най-малък. Въпреки че са голямо семейство баща ми има възможност да получи висше образование. Дядо ми е много трудолюбив и грижовен, което пролича по отношението му към нас  - неговите внуци.

Тъй като той и семейството му са отглеждали много овце, са ги използвали за вълна и това се е превърнало в техен занаят. От вълната са правели одеяла, родопски халища, черги. Те са наистина уникално красиви. Използвали са ръчен стан и вретено, които са запазени и до днес. Този занаят вече не се практикува от семейството ми,  но са останали тези прекрасни произведения. Това е било не само техния поминък, но и извор на сплотяване на семейството.

 

Интересен етап в живота на дядо ми е участието му  в първата фаза на Втората световна война като редник. Военната му книжка е издадена във Велико Търново. Народността му е определена като македонец. Причината е, че селото ми е било част от Пиринска Македония, област Благоевград. 
 

 

Военната длъжност на Искрен е била стрелец. Той е бил един от тримата участници във войната от селото ми. Военният отряд, в който е участвал, е бил в Струмица между 10 и 20 октомври 1944 г., достигнали са до Косово, но са били пресрещнати от немски снайперисти и дезертирали в България, като дълго време са били издирвани.

През 1944 г. е началото на комунистическия режим в България, който продължава доста дълго време, но дядо ми остава безпартиен.

Животът на дядо ми е бил обикновен, но той е останал в спомените ми като  упорит човек, справедлив и искрен. Войната оставя у него силен отпечатък. Въпреки това той продължава да се бори за себе си и най-вече за семейството си, като успява да им осигури добър живот.