JANUARY 4, 2007

ЗА МЕН

Здравейте,

Аз съм Мартин Димитров. Като повечето българи се интересувам от политика и футбол. По отношение на футбола гледам нещата отвън като зрител, а в политиката отвътре - като депутат в българския парламент. Винаги съм смятал, че от нас, българите, зависи да живеем по-добре и да решим проблемите си. Преди да вляза в политиката работих като икономически анализатор в Института за пазарна икономика, като имах късмета да бъда заедно с редица млади и много перспективни икономисти. Имах възможност да работя по международни проекти с доста качествени хора от различни страни. Постепенно разгледах опита на редица европейски страни и видях, че навсякъде, където гражданите живеят добре, е имало поне едно разумно правителство.

Присъединих се към СДС с идеята, че на България е необходима силна дясна партия, която да решава проблемите на хората. В парламента положих и  полагам огромни усилия за редактиране и подобряване на почти всички законопроекти, които имат досег с икономиката. Заедно с това, имам множество питания в парламентарния контрол, с които целя подобряване информираността на гражданите по актуални проблеми. Много малко министри отговарят по същество на тези въпроси и често се опитват да избягат от отговорите чрез популистки дебати за лявото и дясното.

Разликата между лявото и дясното е толкова голяма, колкото между бедността и богатството. В най-кратък вид философията на дясното се основава на създаването, новите възможности, индивидуалната свобода и ограничената държава, която обаче създава блага като ефективен съд и сигурност по улиците. Социализмът е пълната противоположност и се основава на химерното разбиране да се взима от едни, за да се дава на други. За съжаление, малко хора си дават сметка, че подобна философия изкривява стимулите, така че тези които произвеждат се стремят или да скрият голяма част от своя труд или чрез политически връзки да изчезнат от “разпределителната система”. Няма как хората в България да забогатеят, ако не се създава доход и стойност. Няма по-успешен начин за създаване на доход и стойност от дясната политика. През последните години сме свидетели как много хора биват подвеждани от щедрите обещания на левите политици. Причината за това е, че левият популизъм звучи привлекателно. Обещава се държавата да ти увеличи доходите, да ти купи кола, да ти намери жена, ако трябва и куче. Когато тези хора обаче, дойдат на власт не могат да изпълнят предизборните си обещания и започват с нелепи обяснения, че винаги някой друг им е виновен.

Най-трудно за разбиране е, че дясната политика всъщност е най-социалната. Когато икономиката създава доход, могат да се увеличат и пенсиите и да се помогне на хората в нужда. Една от най-големите измами на социализма е, че чиновниците са всезнаещи, а хората са глупави. Именно този аргумент се използва от много леви идеолози в България в защита на високите данъци. Когато за първи път предложих в парламента 10% корпоративен данък, срещнах много малко подкрепа. Година по-късно това предложение беше прието, защото се видя, че ниският данък върху фирмите в Европа стимулира създаването на нови работни места и увеличаване на заплащането. Подобна беше и ситуацията с намаляването на осигурителната тежест. Когато аз и колегите от СДС направихме това предложение, получихме слаба подкрепа. Постепенно, все повече хора се убеждават, че по-ниските данъци стимулират хората да плащат- това ги прави изгодни и за гражданите и за бизнеса и за държавата.

С всеки ден се убеждавам, че с това правителство животът на хората не може да се подобри трайно. БСП, НДСВ и ДПС се интересуват от това как да вкарат максимално много техни хора в различни администрации, а не как администрацията да работи ефективно без опашки и корупция. В здравеопазването битката е как управляващите да имат повече директори, а не да се търсят начини хората да получават добро обслужване и да не чакат на огромни опашки. В образованието отново борбата е за влияние, а не за качество. Не е имало случай образователна институция да бъде санкционирана заради ниско качество. Като цяло, битката в тройната коалиция е кой ще изхарчи повече пари от бюджета, а не как се харчат тези пари. Именно за това възникват случаи като Топлофикация София, където дворът се оказва напълно разграден.

Промяната ще настъпи само, ако българското общество престане да бъде толерантно към тоталната непрозрачност, която цари в държавата. Министерствата харчат бюджетите си като лични пари и без никакво отчитане. СДС е първата партия в България, която поиска ежемесечно отчитане на всички разходи в Интернет по министерства. Като чуха това предложение управляващите реагираха с целомъдрено мълчание. Когато се изпускат да кажат нещо по въпроса, обикновено се чува странният аргумент, че нямало техническа възможност за това. Е, как повечето европейски страни го правят, а нашето правителство не можело?

В началото на 90-те години България беше в тежко състояние, но не чак толкова зле като Литва, Латвия и Естония. Балтийските страни бяха буквално съсипани от Съветския съюз. Петнадесет години по-късно средната заплата в тези страни е три пъти по-висока от тази в България. Причината е, че тези страни проведоха същинска дясна политика по примера на Ирландия с основни акценти – ниски данъци, малко бюрокрация и като цяло добра среда за бизнеса. Кога това ще се случи в България? Трябва да си голям наивник, за да очакваш такива резултати от това правителство. Решението, което ни трябва е друго правителство, с подкрепата на дясно центристките партии.

 
http://www.martindimitrov.com/about/