Път: : Кой кой е : М

Емилия Миланова


Снимка: bTV

Емилия Миланова

Емилия  Георгиева Миланова-Цончева

 

Родена е на 12.10.1952 г. в Годеч. Завършила е ВИИ "К. Маркс" (днес УНСС) през 1974 със специалност "Счетоводна отчетност".

От 1975 започва работа като асистент в института, от 1980 е старши асистент, през 1984 вече е главен асистент, 1991 - доктор на икономическите науки (доктор по икономика), от 1994 - научен секретар на катедрата "Счетоводство и икономически анализи" към УНСС - София, по-късно доцент към същата катедра. Чете лекции по счетоводство на индустриалното предприятие, Стопански и финансов анализ, Счетоводство и анализ на банковата дейност. Има репутация на взискателен преподавател. От 1993 г. е дипломиран експерт-счетоводител.

Специализирала е в САЩ и Полша. Автор е на научни публикации в сферата на счетоводството и финансовия анализ и на учебника "Основи на счетоводството".

Към 1997 г. участва в одита на банките "Биохим", Елитбанк, Балканбанк, ЧЗИБ, както и на ФК "Елана", "Карол" и "Ломбард".

През 1997 г., след банковата криза, с подкрепата на СДС е избрана за подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банков надзор" с 4-годишен мандат. Остава на този пост, а също и като член на управителния съвет на централната банка в продължение на 10 години - до 2007 г.

В периода юли 1997–2001 г. е заместник-председател на борда (съвета) на директорите на Банковата консолидационна компания в България. 

От 2007 г. до март 2011 г. е председател на съвета на директорите на Пощенска банка.

Омъжена е (съпругът й също е преподавател в УНСС) и има двама синове.

 

През юли 1998 г., по времето на главния прокурор Иван Татарчев, срещу Миланова е заведено дело  за длъжностно престъпление, довело до фалит на "Добруджанска банка" и "Капиталбанк", като случаят е определен за особено тежък. Делото продължава и при наследника му Никола Филчев. В продължение на 10 години, до 2008 г.,  многократно е връщано за доразследване, прекратявано и възобновявано. Накрая прокурор Личева стига до извода, че “няма нарушение, следователно няма престъпление”, иска оправдателна присъда, съдът се съгласява с този довод и произнася оправдателна присъда.