Родена e в с. Мошино, сега квартал в гр. Перник, в семейство на интелектуалци.

Завършва Първа девическа гимназия в София и Московския държавен университет. Била е старши преподавател във Военнополитическата академия в София, български редактор в списанието на А.П.Н – “Днес и утре”, последователно редактор и зав.-отдел “Критика” на в-к Литературен фронт”, първи зам.-главен редактор на сп. “Пламък” и секретар на Съюза на българските писатели по международната дейност.

Наташа Манолова е автор на над двадесет книги, сред които романите „Любовно досие” /в съавторство с Димитър Шумналиев/, “Любов в години на склероза”, „Мъжете на Александра”; сборниците с лирическа проза „Сантиментален мемоар”, „Споменът, наречен любов”, „Жестока проза”, „Силуети зад епизода”; сборниците с литературна критика „Критически записки”, „Критика и есеистика”. Нейни текстове са превеждани на няколко чужди езика.

За писателката големият Николай Хайтов казва: “Харесвам Наташа Манолова като писателка и главно заради нейната есеистика. Голямата ѝ дарба е да рисува човешки образи понякога само с няколко чертици. Имам предвид особено книгата ѝ със случки и портрети на писатели. В това е голямият ѝ творчески чар. Тя облагородява всичко, до което се допре, с една вродена доброта... Ако трябва с една дума да определя какво е Наташа Манолова в нашата проза, ще кажа – аристократка…”

Наташа Манолова пише предговори към съчинения на видни представители на руската литература. Превежда книги от руски, литовски, украински и молдовски писатели.

Участва в престижни литературни форуми в Москва, Киев, Берлин, Минск, Прага, Делхи, Будапеща, Кипър, Улан Батор, Белград, Тунис и Мюнхен.

Удостоявана е многократно с български и чуждестранни отличия. 

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти.

Умира на 31 октомври 2016 г.