Мартин Качаклиев

 Никола Качаклиев е роден в Пловдив през 1922 г. в бедно работническо семейство. Завършва основно образование в родния си град Пловдив. Средното си образование не успява да го завърши, защото баща му (Панайот) почива на 40 г.Тъй като е най-голям в семейството си - от сестра си и брат си, става работник в шапкарска работилница (16-17-годишен), за да ги издържа. Работи до началото на Втората световна война.

В крайната фаза на войната, след като България обявява война на Германия (1944 г.), той се включва като артилерист - мерач на оръдие. Заминава с войсковата си част за Сърбия - минават по Прищина, Ниш, Кушевац, Сараево и стигат до границите на Австрия и Унгария. В Сърбия имат сблъсък с елитни немски подразделения - едно от тях е Prinz Eugen, планинска дивизия със своите добри познания за партизанските боеве. По време на един от сблъсъците, дядо ми заедно с неговата част са се намирали в подножието на стратегическа височина, на която германците са разполагали с тежък арсенал от картечници, минохвъргачки, артилерия и силно подкрепление от немската авиация. При поредния тежък обстрел на нацистите Никола е затрупан с пръст и е скръстил ръце над главата си. В този момент той чува тиктакането на швейцарския си часовник и го захвърля далече от себе си с думите - "Ти ми отмерваш последните секунди от живота". След успешна обсада до няколко дена българските войски превземат позициите на германците и продължават напред.

Дядо ми се завръща от войната и веднага създава семейство около 23-годишна възраст. Отново почва шапкарската си професия като начало, но след 9 септември 1944 г. става член на БКП като човек идеалист и дълбоко вярващ в осъществяването на положителни промени в българското общество. Работи в ТПК - Пловдив "Първи Май". След няколко години като участник в обществено-политическия живот го изпращат като партиен работник в околийския комитет на партията в гр. Златоград. Там той работи за ограмотяването и приобщаването на местното население. Една от по-забавните истории от времето, когато дядо ми е в Златоград, е, че местните хора за първи път виждат от него и разбират какво е въдица. Семейстото му се преселва в Златоград за период около 5-6 г.

През 1958 г. Никола се връща в Пловдив. Започва наново в ТПК "Първи Май", а след това в ДИП "България", където се издига до ръководител на бригада. Постъпва след известен период в кожухарската фабрика "Пулпудева" в гр. Пловдив. През всички тези години участва в политическия живот като член на БКП. Дядо ми остава силно вярващ идеалист, но се убеждава в политическата бездуховност и кариеризъм на повечето членове от БКП.