Деан Кръстанов 
 

Животоописание на моя дядо Данчо

Името на дядо ми е Йордан Горчев Кръстанов. Роден е на 19 януари 1927 година в град Чепеларе. Детството му преминава в едно изключително бедно семейство, като основното ядене е било местният специалитет „качамак”. Баща му, Горчо Кръстанов, през 40-те по време на антифашистката борба, е бил ятак и е помагал на партизаните, за което често е бил бит от полицията. Завършва гимназия в Пловдив, а след това Лесотехническия институт в София, като едновременно учи и работи, издържайки се сам. Годините са били много тежки и в условията на такова мизерно съществуване се разболява от воден плеврит и пропуска една година от следването си. След завършването си се установява в Пловдив и започва работа като технолог в мебелен завод „Напредък”. През 1956 година сключва брак с моята баба Йорданка и създава семейство с две деца. Благодарение на упорития си труд, дядо ми се издига и става ОТК в завода, а впоследствие преминава в окръжната станция по метрология и контрол на качеството. След това става и главен инспектор по качеството на леката промишленост по това време в Пловдивски, Пазарджишки и Смолянски окръг и като такъв се пенсионира. Благодарение само на личните си качества, от абсолютната нула, без външна подкрепа, дядо ми Данчо успява да се издигне в йерархията и да допринесе много за развитието на контрола над качеството и технологиите в леката промишленост в България по негово време. Всичко това постига с честен труд, като изцяло се отдава на идеята на работата си.

Вдъхновен от баща си, се отдава на комунистическата кауза, мислейки, че идеите на комунизма ще въдворят равенство между хората и ще доведат до благоденствието на всички. По онова време, за да се изкачи човек в йерархията на работата си, е било нужно да станеш член на комунистическата партия. Дядо ми дори става партиен секретар в организацията, в която е по работа. Когато настъпва промяната след 10-и ноември 1989, дядо ми осъзнава изкривеността на идеите на комунистическата партия и това колко напразни са били усилията на хората, които са се борили за комунистическата идея в годините до 9-и септември 1944 година. През тези години на промяната дядо ми приема идеята на СДС и започва да им симпатизира през остатъка от живота си.

През целия си живот дядо ми Данчо е бил изключително честен и добродушен човек. Бил е идеалист и никога не се е възползвал от привилегиите си. Дядо ми е бил страстен турист, като почти няма хижа в България, която да не е посетил. Винаги е изпитвал безгранична любов и почит към природата. Става планински водач и води групи из българските планини. Винаги съм изпитвал респект, като видя попълнената книжка за стоте национални обекта.

Последните години от живота си прекарва в Чепеларе, където взема участие в църковния хор, дори с няколко приятели създава група „Веселите старци”, която изпълнява стари градски песни. Издават няколко касети и диск и групата няколко пъти взима участие във фестивала за стари градски песни „Златния кестен”, където постигат значителен успех. Помня как с баща ми, дядо Данчо и няколко негови приятели положихме съвместни усилия за построяването на параклис „Св. Петка” над Чепеларе.

На 77-годишна възраст, поради влошеното си здраве, дядо ми напусна този свят с надеждата, че в България нещата ще се оправят. Когато беше жив, винаги се възхищавах на неговата енергичност и пъргавина. През повечето време, прекарано с дядо Данчо, той беше весел, често пееше песни, показваше ми различни книжки за природата и животинския свят в планините, научи ме да разпознавам и бера доста видове гъби. Винаги, когато му ходех на гости, ме водеше из Родопите на екскурзия, където беряхме билки и горски плодове, от които правехме  прекрасни сладка. Готвеше много вкусни родопски специалитети. Цялото ми семейство се наслаждаваше неимоверно много на гостуването ни при дядо. У всички роднини дядо Данчо остави светли спомени за неговата доброта, всеотдайност и загриженост!