Катерина 
 
Моята баба се казва Милица Лазоровска. Тя e родена на 19.05.1934 г. в Кичево, Република Македония. Детството си изживява много щастливо, но хубавите детски дни не траят повече от три години. Баща й умира, когато тя е на 6 години.
Нейната майка, Анастасия, била много грижовна и не използвала детето си като допълнителна работна ръка. Смъртта на съпруга й я принуждава да започне работа в една шивашка фабрика. Справяла се добре с работата си, въпреки че нямала никакъв опит. Но парите, които получавала като шивачка, не стигали за воденето на нормален живот.

През 1940 г. тя среща втория си съпруг – Ангеле. Той бил заможен вдовец, завърнал се от САЩ. Предложил на Анастасия брак и приел нея и дъщеря й. Ангеле също имал дъщеря от предишния си брак. Бил е собственик на воденица и голям имот, притежавал много работници. В началото новата среда, в която попаднала малката Милица, била много интересна за нея. Когато се родило първото общо дете на майка й и Ангеле, свършват безгрижните детски дни на баба ми. Тя трябвало да се грижи за новороденото и да върши още куп домакински задължения, които са били твърде тежки за нейната възраст.

Милица била силно разочарована от майка си и втория си баща. Отношението им към нея силно се променило след раждането на общото им дете. Баба ми решава, че повече не иска да остане в селото при тях.

Милица напуска селото и се премества да живее в Струга. Тя била много красиво момиче. Още докато живее със семейството си, тя среща Стефан, който е от Струга и е 10 години по-възрастен от нея. Той произхожда от богато струженско семейство, което се занимава с фурнаджийство.
След време Милица се омъжва за Стефан. Двамата имат дълъг и щастлив брак. Стефан се отнасял много добре с нея, а баба ми се грижела за дома и семейството.

През 1952 г. се ражда първото им дете Любица, а през 1954 г. и втората им дъщеря Лиляна (моята майка). Първата им мъжка рожба се ражда през 1958 г., Йованчо. През 1960 г. се ражда последното им дете Георги. Баба ми давала много любов на своите деца, не искала те да имат тежко детство като нейното. Никога не се наложило на баба ми да работи, тя била уважавана от съгражданите си заради добротата си.

На възраст от 54 години баба ми губи своя съпруг от инфаркт.
След смъртта на Стефан цялата тежест на съществуването на семейството й пада върху нейните рамене. В тези дни най-много й помага най-малкит й син Георги, който е и нейната най-голяма гордост. Радостта от живота се връща при Милица благодарение на нейните 9 внуци, които израстват при нея.

Животът й нанася още един голям удар, когато синът й Георги почива от инфаркт на 43-годишна възраст.

Въпреки понесените удари от съдбата баба ми запазва добротата си към другите, чувството си за хумор и положителния си светоглед.