21 ноември 2014 | 10:01 | бТВ, „Тази сутрин“

Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, в интервю за предаването „Тази сутрин“ на бТВ

Водещ: Г-жа Лиляна Павлова е при нас. Да коментираме ли Еболата, или да преминаваме към болната ни държава?
Лиляна Павлова: Както стана ясно, Ебола няма, но се вся една паника, която за съжаление беше много неприятна.
Водещ: Само че от какво е болна държавата ни, г-жо Павлова?
Лиляна Павлова: Държавата ни е болна от… Не мога, аз не съм…
Водещ: В Брюксел каква диагноза ни сложиха, сега като бяхте? Връщате се от Брюксел.
Лиляна Павлова: Това, което аз мога да кажа – те не си позволяват да слагат диагнози, знаете, че са премерени. Но това, което виждам, е загуба на доверие в държавата, в институциите и в това, че държавата може да се справи. Това беше усещането, с което останахме всички. Второто, което виждаме, е, че имаме забавяне за изпълнението на големите инфраструктурни обекти - не говоря само за пътни, говоря глобално. И като цяло виждаме една много неприятна ситуация.
Водещ: Добре, картината никак не е розова.
Лиляна Павлова: Риск от загуба на средства, необходимостта от налагане на много финансови корекции и като количество, но и като големи суми, и това, че следващата година, ако не довършим всички тези големи проекти, които имат забавяне около година - година и няколко месеца, България ще загуби парите за тях и ще трябва всъщност да върне и това, което е получила.
Водещ: Добре. Много гръмко заглавие: „Работим денонощно през януари в България да бъдат отблокирани 1 милиард лева“. За какво са блокирали тези 1 милиард лева?
Лиляна Павлова: За гръмките заглавия… Това са спрените пари по програмата за регионалното развитие, които бяха спрени през края на пролетта, началото на лятото. Това означава, че всички проекти, които се изпълняват в размер на… Те са всъщност на над 1 милиард – 1,5 милиарда са проектите, които по Приоритетна ос 1, а именно „Устойчиво регионално развитие“ и по Трета ос за туризма - всички са проекти, които се изпълняват по тази програма, са със спряно европейско финансиране, което означава нула пари, нула възстановяване от Европа и от Брюксел, но пълен ангажимент те да се разплащат със средства от държавния бюджет, докато не възвърнем доверието на европейските институции и те не ни отблокират тези средства и не ни ги върнат.
Водещ: А те как така изведнъж го загубиха това доверие? В крайна сметка става ли въпрос за фирми, които работят на празни обороти, или става въпрос за пари, които излизат от държавния бюджет, който така или иначе трябва да запълним?
Лиляна Павлова: Става въпрос за проекти в изпълнение, които трябва да се изпълнят. Голяма част от тях трябва да се довършат и разплатят до края на тази година, защото има и второ правило, което казва, че ако ние не разплатим в конкретния случай с „Регионално развитие“ 210 милиона лева - проекти за 210 милиона лева остават да разплатим и ако не ги разплатим до края на декември, автоматично по правилото ние трябва да ги върнем на Европейската комисия. И то по текущи проекти, които ние така или иначе трябва да довършим с държавния бюджет, ако това се случи. Отделно от това, всички останали проекти на стойност 1 милиард, които са в изпълнение – градска среда, градски транспорт, ремонт на училища и детски градини - трябва да бъдат довършени, за да може в крайна сметка успешно да реализираме програмата и проектите, тъй като 2015 година…
Водещ: Малко тъжно звучи това. Признайте си, че чакаме само на Европа, така, като едни малки, бедни кучета пред вратата на Европа, да ни пусне едни пари. Всъщност ще ги отпусне ли тези милиарди?
Лиляна Павлова: Ама вие казвате „едни пари“, но нека да кажем – България получава за 2014-2020 година 32 милиарда лева от Европейската солидарност. Това е огромна сума. Като знаем, че Брутният вътрешен продукт на България 80 милиарда – 32 милиарда от европейските фондове е огромен ресурс. Така че не е...
Водещ: Министър Павлова, когато говорите за година и половина почти пропусната работа, несвършена - каква част от тези пари ще загубим все пак?
Лиляна Павлова: Рискът от загуба е много голям, защото пак казвам – заради това забавяне в изпълнението и тези срокове, които има поставени, включително и като суми, не само като крайна дата за разплащане, но и като размер на сумите, които трябва да се разплатят към тази и следващата година, закъснението е драстично. Нито една магистрала, нито една жп линия, нито една пречиствателна станция и нито един проект за ремонт на училище или детска градина, или градски транспорт не е навреме, и имаме закъснения постоянно.
Водещ: Томислав Дончев каза, че ще се влачите по корем, за да построите АМ „Хемус“…
Лиляна Павлова: Това ни е топ приоритет, основен приоритет за нов стратегически инфраструктурен проект, в подкрепа на развитието на Северна България, защото ние знаем, че без тази магистрала няма да можем да имаме икономическо развитие.
Водещ: Искате ли да покажем на хората - приготвил съм една карта – нагледно кога, в какви срокове ще се случи това? Аз ще чертая, а вие ще ми казвате от кой град до кой град ще се случи, защото това влачене по корем наистина изглежда много гръмко отново като заглавие, но пак…
Лиляна Павлова: Може би правилата тема е връщане първо доверието, подготвяме си добре проектите и започваме да ги изпълняваме.
Водещ: Министър Павлова, „Хемус“ е тук горе.
Лиляна Павлова: Сандански е най-критичния ЛОТ на АМ „Струма“ – от Сандански до „Кулата“.
Водещ: От Сандански до „Кулата“ – така ли?
Лиляна Павлова: Да. Сандански - „Кулата“ - това е ЛОТ 4 на АМ „Струма“, който трябва да бъде довършен, който има година и няколко месеца закъснение. Трябва да положим максимални усилия да го довършим, защото трасето е по съществуващия път и сме блокирали не само живеещите в този регион, в Петрич и Сандански, но и пътя и трафика от и за Гърция.
Водещ: Тук трябва да има някакви тунели, нали така?
Лиляна Павлова: Да. Само да кажем, нека да довършим текущите проекти, които има за довършване. До Благоевград е участъкът на втория ЛОТ на АМ „Струма“.
Водещ: Кога трябва да бъде готов?
Лиляна Павлова: Той трябва да е готов ноември следващата година - такива са сроковете. Шест месеца инвестиционното проектиране не му издаде разрешение за строеж през миналата година и ето ви едни 6 месеца готово закъснение.
Водещ: Страхотно. Със синьо съм отбеляза, обаче частта, където…
Лиляна Павлова: Това е новият проект.
Водещ: Това е новият проект. Тук трябва да са тунелите, нали така?
Лиляна Павлова: Тук трябва да има тунели, виадукти и трябва да го предоговорим - надявам се да спестим. Половин милиард евро ще ни струва във варианта в момента. Опитваме се тази сума да бъде намалена, за да започнем вече да строим АМ „Хемус“.
Водещ: Да се насочим към АМ „Хемус“. Тя трябва да мине тук някъде, по горния път.
Лиляна Павлова: Първите 60 км до разклона Плевен – Ловеч, на пътя, ще са тези, които можем да започнем да изграждаме през следващата година. И това е наш основен приоритет, защото само за тях ще успеем със спестени средства от АМ „Струма“ да довършим изграждането всъщност на този участък от магистралата. От тук до Шумен, където в момента имаме… и на Шумен - Белокопитово трябва да бъде достроено, където не се разплащаше през тази година, строителите работиха без да им бъде платено... Този огромен участък от 240 км – за него ще преговаряме и преговаряме… Това са 60-те километра, които ще можем да построим и да започнем следващата година. Оттук нататък до Шумен, това са 240 км, за които е нужен огромен ресурс - отново около половин милиард евро към момента е изчислението, заедно с много отчуждения и много работа. Ще преговаряме за заем или от Европейска инвестиционна банка, или Световна банка – максимално изгоден, за 17 години, за да не обременяваме бюджета, за да може да бъде довършена.
Водещ: И какво остана? „Марица“?
Лиляна Павлова: Остава ни АМ „Марица“, която има да се изгражда в два ЛОТ-а от магистралата. Всъщност единия ЛОТ от Чирпан до Димитровград и от Димитровград до „Капитан Андреево“. И двете са със забавяне, но в крайна сметка ще направим необходимото, за да наваксаме това забавяне и до края на следващото лято и тези проекти да бъдат... Това са най-важните - говоря от стратегическа гледна точка - инфраструктурни проекти.
Водещ: Добре, министър Павлова, обаче всичко това ще се случи, ако ГЕРБ и това управление останат на власт идните четири години, за да може да се изпълните нещата, които обещавате в случая, и които видяхме на картата.
Лиляна Павлова: Безспорно.
Водещ: При това управление, при този формат на кабинета 2 плюс 2, колко време, какъв срок давате на кабинета „Бойко Борисов 2“?
Лиляна Павлова: Вижте, нашата управленска програма и нашата готовност - и като планиране, и като действия, е за пълен мандат, защото това е най-сериозният подход, ако искаме да говорим за едно устойчиво управление и ако искаме да говорим за стабилна държава и стабилна икономика, заради която всъщност всички ние седнахме, разбрахме се и работим, макар и в такъв широк и по-специфичен формат.
Водещ: По време на предишното управление имаше едно „Министерство на инвестиционното проектиране“, нали така беше?
Лиляна Павлова: Да, да, онова кухото, измисленото министерство.
Водещ: Имаше една публикация в „Уеб кафе“ какво свърши Министерство на инвестиционното проектиране и с една дума беше - „нищо“, така завършва тази статия. Какво обаче ни струваше това „нищо“, министър Павлова?
Лиляна Павлова: Това „нищо“ ни струваше милиони. Само искам да ви кажа, че за тази година, за която то функционираше, макар че то функционираше относително казано – 6 месеца то не функционираше, не издаваше разрешения за строеж, не одобряваше инвестиционни проекти, отнеха се правомощията на общините те да си одобряват проектите над 10 милиона за големи инвестиции – всичко беше концентрирано там, но и беше спряно, защото то не работеше, не функционираше, докато се структурира. 2,5 милиона лева ни струва само издръжката на това министерство, от които се дадоха 200 000, за да се структурира, за си ремонтират сградата и кабинетите, 2,3 милиона лева за заплати и бонуси затова, че свърши нищо.
Водещ: Как така? За година и половина почти…
Лиляна Павлова: За година и два месеца 2,3 милиона лева са ни заплати и „допълнително материално стимулиране“ на служителите…
Водещ: Колко души са работили?
Лиляна Павлова: 125 човека е щатната бройка на министерството и 500 хиляди, половин милион лева за издръжка консумативи, горива, ток, вода, режийни разходи. 3,1 милиона общо е щетата, директната щета бих казала за бюджета, за забавения инвестиционен процес и за това министерство, което не можа да започне да функционира. Паралелно с това, индиректните загуби за бизнеса и за инвестиционния процес за огромни, защото проекти за милиони, за десетки милиони са блокирани, защото те отнеха правомощия и всички проекти над 10 милиона трябваше да се одобряват с…
Водещ: Как така заплати и бонуси 2 милиона? Колко е най-фрапиращият случай на заплата, която видяхте в това министерство?
Лиляна Павлова: Вижте, те заплатите в държавния сектор са в диапазона на това, което са заплатите във всички министерства, но все пак за година и няколко месеца, от които 6 месеца общо взето структуриране, боядисване и купуване на бюра и шкафчета… Въпреки всичко държавата похарчи 3 милиона за една година - 3 милиона лева за режийни разходи, за да може да има едно такова министерство.
Водещ: Ама наказани няма да има, в смисъл няма някой да понесе отговорността?
Лиляна Павлова: Това е решение на предишния кабинет да има такова министерство и да се насочи този финансов ресурс именно за неговото структуриране и съществуване, ако можем да го наречем съществуване.
Водещ: Дайте сега да видим този кабинет обаче. Аз ви питах колко време ще издържи. Как ще управлявате, при условие, че ето сега патриотите ви слагат вилата на врата и казват: „Една седмица отсрочка, този министър не искаме“? После АБВ ще искат или няма да искат нещо друго. Как така, как ще продължите да управлявате?
Лиляна Павлова: Управлението, и то на една държава, е един сложен процес, който изисква много компромиси и изисква да сме диалогични. От друга страна е хубаво, че имаме една такава конфигурация, защото така можем да се контролираме по-добре взаимно, можем да следим своите ангажименти и това, което сме поели включително като обещания да се случат. Така че има своите предимства. Няма да е лесно, но то, ако беше лесно, всички щяха да искат. А както видяхме, никой не искаше. Така че трябва да се поеме отговорността, колкото и да е трудно, да стабилизираме икономиката, да заработи отново.
Водещ: Добре. Последно, отблокирани 1 милиард лева - ще ги имаме ли и кога?
Лиляна Павлова: Да. Това са спрените пари по „Регионално развитие“. Нашата амбициозна задача, която - даже ни казаха, че е свръхамбициозна, включително и в Брюксел в Европейската комисия - до края на ноември да направим всички необходими проверки, предпроверки, одити, да си наложим там, където е необходимо, финансова корекция и да направим отново управлението на тази система, говоря и като процедури, да бъде одобрено от Европейската комисия. Ще изпратим официалното си запитване през декември и разчитаме Европейската комисия да дойде, да провери и през януари да отблокира средствата. Това е нашата задача максимум.
Водещ: План-максимумът.
Лиляна Павлова: Дали това ще се случи, разбира се, зависи от европейските ни партньори, тъй като там все пак процедурите са малко по-разтеглени във времето.
Водещ: Министър Лиляна Павлова, гост в предаването „Тази сутрин“.

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!