За мизерията и глада зная достатъчно. Кои години - как и колко, си е моя работа. Целият ми живот до ден днешен е сред редови хора...

Не искам да говоря за лични наблюдения и изводи.

Занимавал съм се с архивите около 1944 година.

Българите на 9 септември 1944 г. са принципно различни от българите на 10 ноември 1989 г.

На 9 септември - мизерстващи, "дребни съществувания" (такъв е тогавашният термин), чиновници, богати...ВСИЧКИ ТЕ СА ГРАЖДАНИ И СТОПАНИ.

Имат ценностно отношение към България, народа, нацията. Те са социално чувствителни и солидарни.

Те са жертвоготовни!

Ще отбележа, че първата задача на новата власт (забравете за комунисти-демократи, още не е ясно чия е властта и това е така до средата на 1945 г. Фашистите са ясни, но Никола Петков и Гемето още не са "фашисти"). 

Първата задача на новата власт в София е да се разчистят улиците от руините на бомбардировките и да станат проходими. Към Червения кръст се формира Помощна организация за подпомагане на останалите без жилища, бежанците, сираците, инвалидите. Събират се милиони левове - всички, включително мизерстващите и "дребните съществувания" участват в разчистването и събирането на помощи.

Кой с каквото може.

Нещо повече.

Един неизвестен на широката публика факт - България поема грижата (приемане, администриране, препращане в страната, настаняване, медицински персонал и здравни разходи, прехрана) на 14 хиляди деца от Югославия. 14 хиляди!

Не е правописна грешка.

Това, според мен, е най-мащабната хуманитарна акция на държавата ни към чужди граждани. Няма нито един документ за ропот, саботиране, недоволство сред българите, че след Война приютяват, хранят, обличат и се грижат за 14 хиляди деца. По това време повечето българи са "дребни съществувания".

Представете си, че днес трябва да приемем 14 хиляди деца, повечето настанени по частни домове, за да усетите тръпката на задачата.

Преди няколко години съм срещал в сръбски интернет форуми писания на такива деца - вече възрастни хора. Спомени на благодарност към българите и български семейства...

Защо случаят с 14 хиляди деца остава скрит от публиката е друга тема.

Да се върнем на българите от 10 ноември 1989 г. Мнозинството от тях, обратното на онези от 1944 г., бяха като бройлери, с извинение.

Всички бяха на държавен щат, работещи или разхайтени, с редовен, макар и нисък доход. Повечето се оказаха в ролята на разорени благородници, които до този момент са имали дребна рента.

Опитът на неколцина (бил съм сред тях!) да кажем на хората, че става дума за капитализъм и мащабна социална диференциация, не получи подкрепа дори от Подкрепа...

Днес имаме реален проблем.

Всеки български гражданин, независимо дали е славоезичен, тюркоезичен, циганин или друг, трябва добре да знае, че живее в условията на капитализъм и е нужно да се стреми да бъде - конкурентен (образован, възпитан и амбициозен), интегриран, солидарен, отговорен пред себе си и семейството си. Циганите трябва да узнаят, че е по-добре да гледат свои кокошки, да отглеждат свои домати и краставици. Държавата в лицето на тази власт, ако не иска да падне, да намери начин да им го обясни.

В прехода се допуснаха кошмарни грешки. Кой, какво, защо - е друга тема.

Битката за свобода, закон и правдини е всекидневна и не чакайте някой да реши вашите проблеми. Не се надявайте на Брюксел да реши проблемите на България. В Брюксел се интересуват от други работи. Тази държава е наша грижа!

Битка, драги приятели, битка.

Рисковано живеене и това си е. 

Колкото и да се стараете, знайте, че битката сте загубили, ако не раждате.

Друго ако не можете, поне това правете.