1. Написахте във фейсбук: „Бяхме страна на розите, ставаме страна на празните къщи”. Това носталгия към минали времена ли е или признание, че свободата след 1989 г. се превърна в „слободия” и кой е виновен да стане така? 

Не се знае каква емиграция щяхме да имаме, ако Живков беше отворил границите. Сравнението с "Голямата екскурзия" няма да бъде коректно, защото там действаха съвсем други фактори. Не беше само "отворената граница". 
Изтичането на мозъци беше очаквано. България няма икономически и кадрови потенциал да поддържа целия фронт на научните дисциплини. Но очакването беше, че "течът" ще бъде подобен на работата в чужбина на певци, инструменталисти, футболисти. Връзката със страната щеше да се запази...
Неочаквана беше емиграцията на хиляди ниско и средноквалифицирани кадри. Мнозина просто се изселиха, напуснаха страната. Опустяват цели региони. У нас опустяват къщи, а в Испания, Гърция, Щатите, Франция, оживявят къщи.
А е трябвало да се очаква. След престъпно бездарната реформа в селското стопнство, след не по-малко разрушителната приватизация и банково рухване, друго не можеше да се очаква. Хиляди хора останаха без поминък. Държавната и кооперативна собственост се разграби. Идете в заможните квартали, вървете по улиците и отмятайте резиденциите - този имот е от една трета цех на Кремиковци, този - от свинефермата в Горно Уйно, този - от акумулаторен завод, следващият - от спестяванията на гражданите във Видин и т.н. Вие разглеждате как "държавната собственост на България" е превърната в лично богатство. 

2. Налага се твърдението, че нежната революция в България е режисирана от БКП. Като свидетел, а и изследовател на събитията от 1989-1990 г. (имам предвид „Голямата промяна…”) ще опровергаете ли с днешна дата общественото мнение. Факт е, че днес в България най-богатите хора са именно от котилото на БКП. Управляват ни бивши партийни секретари, синовете и внуците на членове на ЦК на БКПса начело в държавата… 

Ще отговора на въпроса ви като силно опростя проблема за резултатите от прехода.
Обратното на "нежната революция" е "кървавата революция" и "гражданската война". Непрекъснато се говори и пише, че на 9 септември 1944 г. и последвалия "Народен съд", е ликвидиран елитът на България. Извършеното тогава е варварство. Елит се гради трудно, с десетилетия и векове.  
Щеше да бъде престъпно, ако през 1989 г. беше извършен "обратен девети" и "обратен Народен съд". Периодично взаимно да се избиваме.
"Нежната революция" не е наложена от БКП. За нея настояваха, няма защо да го крием, Великите сили и западните демокрации. Целият Запад беше за "нежната революция" у нас. В нощта на 10 юни 1990 г., когато се разбра, че СДС губи изборите (доколко е било загуба е друга тема!), и се формираха спонтанни тълпи, които започнаха да издигат различни радикални лозунги, при мен дойде  водачът на международните наблюдатели, беше от САЩ, познавахме се. Каза ми: "Петко, ако от СДС позволите тази нощ да бъде счупено едно стъкло на витрина или обърната една кола, да знаеш, за нас СДС спира да бъде демократична сила. Трябва да понесете загубата като демократи!"  
"Нежната революция" беше общоевропейско явление в Източна и Централна Европа. 
Разбира се, че от нея се възползва номенклатурата на БКП. Властта беше в ръцете им. Но мнозина от тези хора освен "номенклатура" бяха елитът на България. Представете си българското публично пространство без тази номенклатура и нейните деца. Махнете подписалите документи за сътрудничество с Държавна сигурност. Махаме и училите в Съветския съюз. Те "проверени" са отишли там. Махаме всички тях от приватизационните сделки. Конфискуваме имотите им.
Кои ще останат? Малцина. Даже редиците на яростните антикомунисти съвсем ще оредеят. Ще бъде като в приказката "шири се, шутко". Една жена нареждала гърнетата по коловеге на оградата, но за едно кърно гърне нямало място. Тя взела тояга, счупила останалите, сложила кърното и викнала "шири се шутко!" 
Обсъждал съм въпроса с германци, поляци, унгарци. 
Кадърните от свързаните с номенклатура, ДС, СССР ще оцелеят, другите времето ще отмие, ще дойдат нови хора. Важното е да градим граждани - законова и практическа защита на свободата, честта, достойнството и собствеността на всеки индивид!
В началото казах, че опростявам проблема за резултатите от прехода.
  

3. Вас лично какво ви отврати от политиката, че се отдръпнахте от нея?
Не съм имал мерак за власт, почести, титли. Друга ми е кройката.
Отблъскващи в политиката бяха "политическите простаци" (по израз на Александър Яковлев). Хора, нямащи хабер от политическа, правна, морална, социална, държавна реалност, но суетни до смърт. Властолюбиви психопати. Нахлуваха в българската политика и целите облечени в бяло, започваха да раздават правосъдие.
В "първото СДС" може да сме били всякакви, но бяхме национално и държавно отговорни. Имахме усет за история. Тя нито започва, нито свършва с нас. Ние сме мимолетни.
Бях там, имах друга работа, тръгнах да я върша.
4. Българинът смята, че който е влязъл в политиката, не е излязъл беден от нея. Вие как излязохте? Сменихте ли си апартамента? Нова кола? Направихте ли някаква фирма? Името ви споменава ли се сред милионерите в банките?

От 1978 година живея на едно и също място. Панелният ни блок още се строеше, когато отидох с едно походно легло и се нанесох. Там си живея. Там ще умра. Сега нямам кола. Имах трета употреба. Отказах се от шофирането.
С тъста ми имахме красивото намерение с децата да изградим семейна кооперация, но всичко угасна.  Той почина, а децата се разпиляха по географски ширини и интереси. Регистрирал съм фирма през 1997 г., за да поддържам сайта си omda.bg. Започнах с 500 долара. Не исках да се преструвам на НПО. 
Продавал съм по цял Свят картини, пластики, килими, керамика, книги, мартеници. Извършил съм първата продажба на български търговец в и-бей. Спрях дейност заради българските банки. Те още не знаеха какво е онлайн банкиране. Нито една от тях не беше включена в световната онлайн търговия. 
Не съм теглил кредит.  

5. На прага сме на президентски избори. Следите ли какво става в Реформаторския блок и ако да, обнадежден ли сте, че ще се стигне до единна кандидатура?  
Реформаторският блок спря да ме интересува, след като ДСБ излезе в опозиция, а представителите на ДСБ си останаха и в Блока и във властта. Някои напуснаха, но във всеки цирк има изключение. 
Не ме интересуват, но гледам, слушам и чета публичните изявления на ДСБ. На Радан Кънев, когото ценя, бих обърнал внимание, че ако неговата таргет група са потомците на 
селяните, които някога са притежавали нивите, върху които са издигнати храм-паметникът "Свети Александър Невски", Народното събрание и паметникът на Васил Левски, това в най-добрия случай са няколко десетки хиляди души. Като присъединим към тях и всякакви други, ще получим между два и три процента от избирателите... В ДСБ трябва да разберат тайната на израза: "аз съм прост и вие сте прости". 

6. Може ли президентските избори да станат препъни камъкът на коалицията и при евентуални предсрочни избори тя вече да не съществува? Къде или в кого ще е вината това да стане?
Не ме интересува.

7. Като социолог оптимист ли сте, че кабинетът „Борисов-2” ще изкара пълния си мандат? Ако пък има предсрочни избори, кой ще ги предизвика?
Ако не се случи нещо извънредно,  кабинетът „Борисов-2” ще изкара пълния си мандат. Няма вътрешна сила, която може да го събори. Виж, външна сила би могла да ни разклати. Властовата конструкция е крехка.
8. Ще се разпадне ли Европейският съюз след излизането на Великобритания от общността?
Не зная. Не съм достатъчно инфирмиран. Не бих искал.

9. Президентът Росен Плевнелиев дори предрича война. Заплашена ли е Европа от заразата на нов националсоциализъм?

Президентът има повече информация от мен. Думите му ме смущават. Надявам се, че за да повиши нашата бдителност, той преувеличава. 
"Новият национализъм" е просто потребност от принадлежност към значима общност. Глобализацията плаши. Хората се страхуват да не загубят своята принадлежност и идентичност. Страхът е силен мотив, така че национализмът е неизбежен.
Ако някой български гражданин ви каже, че България не го интересува, той задоволява НЕОТСТРАНИМАТА СИ потребност от принадлежност като е избрал друга национална общност. Не е нужно да го изрича. Подчертавам - националната принадлежност е потребност. Тя е градивен елемент на индивидуалната идентичност.