Павел Серафимов

Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно като негов създател е определен тракиеца Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир. Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и т.н. познават сладкия дъх на тракийското вино. Държейки бляскави ритони владелели като Терес, Ситалк, Сефт и др. са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и държава.

За разлика от своите южни съседи нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали опияващото питие  от най-дълбока древност и организма им вече е изградил ензимите нужни за преработката на алкохола.

Виното от нашите земи  се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската Война ахейците си набавят високо цененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани на своите монети...

Съществуват доста теории за мястото където за пръв път в историята е правено вино. Едни сочат Двуречието (Ирак), някои залагат на Грузия и Армения, а най-новите открития показват, че това е може би Иран. Не мисля, че спора ще бъде решен скоро защото с течение на времето нови археологически открития ще доведат до нови данни, а те до нови изводи.

Едно нещо обаче е пределно ясно- в дълбока древност, различни народи от Европа и Азия са успели да култивират дивата лоза и ползвайки плодовете й са създали първото вино. Кой на кого е дал знанията все още не е напълно ясно. Възможно е дори отдалечени една от друга групи да са започнали самостоятелни опити за създаване на напитка от гроздовите зърна. В това няма нищо чудно, дивата лоза вирее както на Балканите, так и в земите около Кавказ, в Анатолия и Средна Азия.

Има обаче един интересен факт, който учените не са обяснили както трябва. Думата вино е позната на хора от съвсем различни езикови и етнически групи. На хетски вино е вияна, на грузийски гвино, латинската дума е винум, гръцката ойнос, а на арабски вино е уаин. Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския. От друга страна нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. От това следва, че думата за вино пърноначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора.

Споменахме, че понастоящем  археолозите смятат, че най-старото вино е от Иран – VI-то-V-то хил.пр. Христа. Явно обаче напитката не е изобретена от дедите на персите защото  думите им за вино са бор, мей, баде. Думата бор присъства и в езика на унгарците, но принадлежи на новоперсийски, не се среща в по-стария авестийски.

Арменците, в чиито земи се е произвеждало вино в края на 6-то хил.пр. Христа са добър кандидат за разпространители на технологията на виното, но арменската дума за вино е гини. Тя не би могла да бъде префасонирана от гърци и т.н. като ойнос, винум и т.н.

Да оставим за момент произхода на виното и да отправим поглед към древната Европа. Тук организираното земеделие се появява през VII-мо хил.пр. Христа, първо на Балканите. Преди дедите на германи, латини, келти и др. да получат знанията за култивация на различни растения ще минат няколко хиляди години. Най-старите балкански обитатели са траките и пелазгите. Гърците се появяват едва през 2-ро хил. пр. Христа и заемат голяма част от езика и културата на местното население. Явно думата ойнос е заемка от тракийски и пеласгийски. Гърците са “гълтали” или променяли началното тракийско В, Едеса е всъщност Ведеса, Одесос е Водесос, Исмар е Висмар...а ойнос е гърцизираната форма на винос-вино.

Това, че латинската форма - винум започва с В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, а не чрез гръзко посредничество. Освен виното, старите римляни приемат и култа към тракийския бог Дионис. Благодарение на римляните виното придобива популярност дори и в студената Британия.

До тук може да се каже, че траките са дали дума за вино на гърци и римляни, като последните са изиграли голяма роля в разпространението на напитката, така и думата за нея сред западноевропейските народи. Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами дионисиевия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг. Все пак живеещите в Азия хети имат думата вияна, арабите пък  ваин, да не забравяме и етиопската ваин. Мизи и дардани са били хетски съюзници дълго време, това предразполага към обмяна на технологии.

Даните от археологията показват, че на Балканите, в Южна Тракия виното е било познато още през 5-то хил.пр. Христа. По това време хетите все още не са колонизирали Мала Азия, а арабите са били неорганизирани номади, т.е. не са били в състояние да садят лози и да правят вино.

Виждаме, че хилядолетия преди хетите да се установят в земите на днешна Турция нашите предци са познавали виното. А сега идва и най-важното – доста учени знаят, че тракийското присъствие в Мала Азия, Иран и земите коло Кавказ не започва едва през 2-ро хил.пр. Христа, няколко  хиляди години по-рано. За това може да се отсъди по тракийската неолитна керамика в Грузия и Иран, както и смайващата прилика в неолитните погребалните ритуали от Тракия и Мала Азия.

Босфора не е бил граница между европейските траки и други народи.Преди около осем хиляди години както на Балканите, така и в западните и средни части на Мала Азия са живели траки. Част от тях са бригите, наречени фриги, мизите, дарданите, витините, мариандините, меоните, бебриките, халибите и добре познатите на персите сарапари.

Тези траки са влезли в контакт с дедите на арменците, грузите, иранците, да не забравяме хетите и арабите. За последните Херодот казва, че носията им била същата като тази на траките, но не толкова богато украсена. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи). Това едва ли се дължи на случайност, а по-скоро е последтвие от контакт. Интересно е да се отбележи, че тракийската дума за селище –мидне отговаря на арабската медина-град. Тъй като траките имат селища хиляди години преди арабите, то е ясно, че те са взаимствали думата за селище от дедите ни. Траките усвояват организираното земеделие хилядолетия по-рано от арабите, следователно твърде вероятно е те да са дали на азиатските номади думата за вино.

За хетите се предполага, че са потеглили за Анатолия в края на трето хил.пр. Христа от земите на Южна Русия и Украйна. По това време траките познават виното вече две хиляди години. Напълно ясно е кой на кого е дал технологията за направата на питието, а и думата за него. Хетите почитат дори тракийския бог Арес (Яриш) и тракийската Епта (Еват).

Положението с гърците също е ясно. Те се появявават на Балканите три хилядолетия след изобретяването на виното от местните народи. Тази напитка им е била непозната преди траките да им я дадат. Атеней разказва, че Ойнопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските гърци как се садят лози. Павзаний твърди, че дори в Спарта е имало светилище на тракиеца Марон (жрец на Дионис, който дарява Одисей с тракийско вино). Псевдо-Хигиний предава друга история, тази на Икарий -последователя на Дионис. Той дошъл в Гърция и дал на местните овчари да опитат от виното. Опиянени, те се изплашили, че са отровени и убили Икарий с тоягите си...

Интереснен е въпросът с келтите. Те влизат в интензивен контакт с Рим през IV-ти век преди Христа. Гърците основават тържища в Южна Галия (Марсилия) още през VI-ти-V-ти век преди Христа, но гръцката дума ойнос едва ли е дала келтската вино. Тя е документирата на лепонтийски надпис от 6-ти век преди Христа. Лепонтийците са келти, които са обитавали територии отдалечени около 800 километра от гръцката колония в Марсилия. Освен това тези хора биват свързани с културата Голасека. Керамика, фибули, мечове, копия и ножове от Голасека са неразличими от тракийските от по-ранен период. Лепонтийското лично име Латумар, споменато в надписа, в който присъства думата за вино, е сродно на тракийските лични имена Карсимар и Беримар (днешните Красимир и Беримир). Лепонтийската дума деду има значение даде, подари. Фактът, че келтите имат по-голяма поносимост към алкохола отколкото гърците показва, че този, който им е дал виното, го е пил неразредено както и траките.

С германите положението е неясно, директна тракийска връзка е възможна, но не могат да се изключат също галско и римско посредничество. Честно казано те са по-вероятни.

От данните, които притежаваме може да се заключи, че древни тракийски племена са дали знанията за направа на вино на хети, араби, гърци, римляни и келти. Траките вероятно са взели технологията от предците на иранците, с които са влезли в контакт през Неолита. Проблем остава обаче древната дума за вино, тя определено не е иранска. Синът на Дионис носи името Ойно-пион. Това е по-скоро гърцизиран епитет на Винопий, Винопиец. Т.е. една от тракийските думи за опияняващото питие е вино, идентична на днешната българска –вино.

Езиковедите смятат, че вино идва от глаголя вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глагола вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо...

Самата дума лоза е тракийска по произход. Сродна е с персийската раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за нея. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се.

Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян – увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б...Изводите ги оставям на вас...

Като завъшек трябва да се изясни и тракийската дума зелас-вино. Смятам, че това е по-скоро епитет на питието, свързан с нашата дума желание. Т.е. касае се за определен вид вино, което е характеризирано като събуждащо желанието. Качествата на виното като афродизиак са добре известни, то премахва задръжките и освобождава страстите. Буйното вилнеене на дионисовите менади и сатири е лесно обяснимо...

Това е моята теория за за произхода на виното и неговото разпространение сред различни народи. Смятам, че дори траките да не са били първите, които са създали божесвения еликсир радващ сърцето, то те са радали знанията за направата му на хети, араби, гърци, римляни и келти. Това никак не е малко...

(Този текст е зает от блога на Павел Серафимов - http://sparotok.blog.bg/profile.php, който завършва с думите:
"Благодаря на ZELAS-Пламен Георгиев, който ме вдъхнови да напиша тази работа! http://zelas.blog.bg/profile.php")