Нямам достатъчно информация за процедурите в ООН, за да интерпретирам замяната на Бокова с Георгиева. Нямам сведения за политическите възгледи и семейния произход на другите кандидати, за да съдя дали Бокова е подходяща. Не ми е известно някои от нашенските и противници да е упълномощен от страните постоянни членки на СС на ООН да казва кого предпочитат, кого - не. Тяхната позиция е за вътрешно-политическа употреба. Изборът на генерален секретар на ООН е голяма външно-политическа игра, за която имаме частична информация. 

Не са убедителни мненията, че трябвало да бъде представител на десницата.

За генерални секретари са избирани доказали се дипломати от различни региони, а политическите им симпатии са оставали встрани. Нито един от тях обаче не е бил член или симпатизант на всички политически партии в собствената си страна.

Трюгве Ли - първият генерален секретар на ООН е левичар, срещал се е с Ленин, приютява Троцки в Норвегия, съобразява се със Сталин.

Вторият генерален секретар - Даг Хамаршелд е безпартиен, но гравитира към левицата, член на социалдемократическо правителство.

У Тан -третият, свързан с левицата и антифашистите (спомнете си Япония през ВСВ) в Бирма(сега Мианмар), бил е секретар на премиера-социалдемократ.

Курт Валдхайм - четвъртия, по-късно се оказва, че е свързан с нацизма.

Хавиер Перес де Куеляр - петия- центрист, политически противник на крайната десница в страната си.

Бутрос Бутрос-Гали -шестия - копт, не получава втори мандат заради вето от САЩ, може да се подозира в антиамериканизъм.

Кофи Анан - седмия - трудно е да се определят политическите му симпатии в европейската координатна система ляво-дясно, но при кланетата в Руанда проявява пасивност.

Бан Ки-мун - осмия - външен министър в правителство, чиито премиер е определян като антиамериканист, тесногръд националист, и изразител на про-севернокорейски възгледи. 

Генералните секретари са били от - Западна Европа, Югоизточна Азия, Централна Европа, Латинска Америка, "надсахарна" Африка, "подсахарна" Африка, Далечния Изток.

Ще се разбере смисъла от замяната на Бокова с Георгиева от резултата. Ако са били против Бокова, да не са я предлагали. Несериозно е, ако мотивите са резултатите от досегашните гласувания. Има генерални секретари избрани след 16 гласувания, а пасивността на правителството за нейната кандидатура беше очевидна.

Без съмнение правителството предприе рискован ход. Външно-политически успех или провал (възможен е дори звучен шамар), с вътрешно-политически последствия. Междинните варианти са малко вероятни.

Бокова не се отказва от състезанието, кандидатурата на Георгиева още не е бюрократично оформена. Не се знае и двете ли ще бъдат в следващите турове или само едната. 

Желая успех на български представител в тази надпревара.