Д-р Константин ТРЕНЧЕВ
Не съм заложник на „Подкрепа“

  
Мария Костова

7 февр. 2015

Това, което стана в България, е уродливо подобие на демокрация

- Д-р Тренчев, на 60 г. и след 26 г. начело на „Подкрепа“ как се чувствате - уморен, окрилен, обезверен? Говорите за оттегляне.
- Никой не трябва да се изненадва от заявеното ми намерение да се оттегля от активна обществена дейност. Това ми желание е с 4-годишна давност - още на миналия конгрес на „Подкрепа“ не се кандидатирах, но заради молбите, които ми отправиха различни хора и организации, направих компромис за още един мандат, но сега съм категоричен. На 60 не знам дали човек помъдрява или оглупява, но поне едно нещо има право да каже, а именно, че вече е осъзнал какво му харесва и какво не. На мен не ми харесва да се занимавам с политика и обществена дейност. Попаднах по случайност в този водовъртеж. Желанието ми беше да изразя несъгласие с комунистическия режим и го направих - в трудно време, когато можеше да ми струва и живота. Това, за което се борих, в известна степен се реализира - да пътуваш, където искаш, да казваш и да си купуваш каквото искаш. Базовите неща, с които оприличавахме демокрацията, вече са факт.
- Ами тогава?
- Това, което стана в България, е уродливо подобие на демокрация, но все пак системата е променена, и то фундаментално. Това, което твърдя, че ми харесва, и на което искам да се посветя в оставащото ми време, е да се занимавам с наука. 16-о поред правителство е пред очите ми, познавам целия т. нар. бивш и сегашен политически елит и категорично това не е моята среда, не е средата, в която се чувствам добре.
- Какво най-много изтощава и опустошава в политиката?
- Принудата да се съобразяваш с много обстоятелства. Човек губи част от личния си суверенитет. Аз съм правил страшно много компромиси, но само в „Подкрепа“. Налагало ми се е да говоря политически коректно, нещо, което дълбоко не ми харесва - да се опитваш с витиевати фрази да изразиш очевадна истина. Тези ограничения, които има лидерът, отпадат, ако си свободен гражданин. Чувствам се уморен, защото не виждам никаква перспектива в тази държава.
- Доста тревожна констатация.
- За мен проблемите на тази държава не са обективни, а субективни. Този преход или както някои му казват - демокрация, промени душевността на хората до степен, че заедно не могат да постигнат нищо. Група хора, чиято религия е мерцедесът и беемвето и чиито храмове са моловете, няма бъдеще. В целия свят се извършва страхотна научно-техническа и всякаква друга революция, но е съчетана с чудовищна морално-нравствена деградация. В България този процес е добил такива уродливи форми, че вече стават непоносими. Помня времето, когато нямаше мобилни телефони и компютри, но се заключвахме с ключове, които се оставяха под саксиите и изтривалките. Сега дори вторите етажи на сградите са с решетки като Главно следствено управление, в което бях през 89-а година... Четириногите пазят поколението с цената на живота си, а ние, хората, изхвърляме и продаваме деца. Тече някакъв много страшен процес.
Всичко това хората го чувстват, негодуват, искат да го променят. Но трябва да знаят - могат да го променят само организирано и заедно. Като че ли българинът народопсихологично не е склонен към обединение, към подкрепа на общи каузи. Ако ви разправят, че големите ни каузи са били влизането в НАТО или ЕС, не им вярвайте - това са етап­ни постижения. Истинските каузи на този народ са били освобождение, обединение на България в реални граници, и хората наистина са били готови да умрат за тях. Бидейки част от този т.нар. елит, един вид съм солидарно отговорен за това, което става, а не желая да нося такава отговорност и да ме слагат наравно с министри, депутати. Имам идеи в медицината и в други области. Не знам дали ще успея да ги реализирам, но ако не го направя, ще живея с мисълта, че нещо е можело да стане, пък аз не съм положил усилия.
- Какво ще стане с „Подкрепа“?
- Аз съм й се посветил 26 г., каквото съм могъл, съм направил. Не съм заложник на „Подкрепа“. Бях избран за неин лидер, защото никой друг не искаше да се нагърби с тази задача. Вярвам, че тя е достатъчно демократична, за да може да избере друг, аз просто не желая да се занимавам повече с тази дейност. Не е въпрос на конкуренция, аз не се страхувам от такава. Направих всичко, което е по силите ми, тази държава да не бъде това, което е в момента, но за съжаление не стана. Това не е държавата, за която мечтаехме в 1989 г. А след времето на царя нямам никакви илюзии - все пак дотогава си мислех - ето, трудности, начало, нещата рано или късно ще тръгнат. Няма да тръгнат, докато не се променим.
- Излиза, че нищо не е останало от сините идеи и мечти от времето, когато създавахте „Подкрепа“ и СДС?
- Когато ги създавахме, бяхме искрени, но впоследствие нещата се промениха и станалото е твърде далеч от това, за което мечтаехме. И всички сме виновни за това, разбира се.
- Къде отиде енергията от площадите през 90-те години?
- Мисля, че ние не знаехме много добре за какво точно се борим. Искахме демокрация, но не ни беше ясно какво точно е това. Водещ беше западният модел, а не познавахме неговите проблеми. По-добро нещо не е измислено, но това не значи, че западната демокрация е безоблачен модел. А и имаше подготвен сценарий как да се развият събитията, който до голяма степен успя. Според мен той беше написан в компартията и основна точка в него беше как да се придобие собствеността и да мине достатъчно време, за да се размие отговорността. Друг е въпросът какво стана с тази собственост, защото се оказа, че от комунистите не става капиталисти. Само пропиляха и разрушиха тази собственост. Това безкрайно разочарова хората, защото те се надяваха, че каквото и да става, ще е прозрачно и справедливо. Е, не стана така. Хората, които изпълваха площадите, помня милионния митинг, на който съм говорил на Орлов мост, видяха, че техните мечти са стъпкани в калта. И си тръгнаха - някои си отидоха вкъщи, други отидоха на Запад, тъй че там отиде енергията на хората.
Младите не се интересуват какво е било тогава - не знаят, че е имало възродителен процес, Държавна сигурност нищо не им говори. Казват, айде стига вече, дайте да гледаме напред. Ако една нация не познава добре своето минало и проблемите, които то е създало, тя ще ги повтори в бъдеще. В момента всички партии са инфилтрирани с комунисти и ДС. В момента 3-4% от нацията притежава 95% от собствеността. Каква справедливост очаквате? Рано или късно в България ще има неща от типа на СИРИЗА жалко е, че нямаме психологията на гърците, иначе отдавна у нас щеше да се стигне до брожения и ексцесии. Досега не сме запалили пет автомобила, не сме обърнали полицейски камионетки, защото си казваме - всичко трябва да бъде културно, в рамките на закона.
- Синдикатът не е ли опит много хора да гледат в една посока?
- На теория е така, само че на практика не е. Ще ви дам пример. Искаха да съкращават 2000 души от БДЖ. Не знам защо т.нар. мениджъри виждат единствената реформа в съкращаване на персонала. При такава опасност в друга държава всички от компанията щяха да се почувстват застрашени и да има моментална реакция - спиране на влаковете и поставяне държавата на колене. А у нас какво стана - всеки трепери да не е сред тези 2000. Тези хора не са виновни за проблемите в БДЖ - да, хванаха едни, че крадат, хубаво, нека ги накажат, но те не са вземали решенията да се купуват нови влакове без идея с какво ще се плащат. Аз съм готов да легна на линията пред влака само че искам до мен да легне и един железничар. Да видиш мъже по два метра, по сто кила как се гънат в името на това да оцелеят за някакво символично възнаграждение, вместо да хванат по един кол и да бият, докато мърда нечия управленска кратуна. Това е, което ме разочарова - чудовищният патологичен страх на българина да се бори за свободата си. Явно за много сънародници тя не е ценност!
- Кога ще свърши преходът?
- Дори в страни от бившия соцлагер, които бяха на еднакви и дори на по-лоши позиции от нас, промените вече са много по-мащабни. В една Полша например. Тя вече е абсолютно различна държава. Защо? Отговорът е прост - защото поляците не са българи. А кога ще свърши преходът - мисля, че когато повече от половината хора кажат: живеем по-добре отколкото при Живков. Засега е обратното...
- Има ли политик, заслужил уважението ви?
- Спрямо всички премиери съм се държал с нужното уважение към позицията им. Интересни хора минаха през политиката, но не желая да им давам персонални оценки, нека да им ги даде историята. Властта е специфичен тип занимание, малко хора издържат на това изкушение и не се променят. Желю Желев например не се промени!
- От всички събития, в които „Подкрепа“ е участник, със стачката, с която свалихте Андрей Луканов, ли искате да ви запомнят?
- Имаме профсъюзни приятели на Запад, които за сто години нямат и една национална стачка - просто не се е налагало. Другаде пък са се разсипали от такива стачки. В България, общо взето, те са две - за Луканов и за Жан Виденов. Първата беше голямо изпитание, но тя по-скоро беше надигане на хората, които се оказаха излъгани и разочаровани от резултатите на изборите и от това, че комунистите под една или друга форма останаха на власт. В тази стачка и в протестите тогава участваха не само организирани хора, а и отделни граждани.
- Нормално, хората нямаше какво да ядат.
- Съгласен съм, рязко се влоши социалният статус, имаше опашки, но въпреки всичко водещо беше желанието да се постигне демокрация, идеята доминираше над материалното. През 1997 г. нещата се обърнаха, тогава материалното доминираше над идеята - също се изпадна в невероятно тежко състояние, заплатите станаха по 5 долара. Тази стачка я помня по-добре, тя беше и организирана по-добре, защото вече имахме натрупан опит. Тя се изрази в по-различни форми, например барикади, откъдето тръгна понятието гражданско неподчинение.
- Къде бяхте на 10 ноември 1989 г.?
- Вкъщи в Стара Загора с майка ми слушахме радио и чухме в шест часа в емисията на „Свободна Европа“, че на пленум Тодор Живков е свален от власт. Мога да потвърдя, че на 10 ноември не е имало никакви публични прояви в София. Публична проява имаше на 18-и - това беше огромният митинг пред храм-паметник „Св. Ал. Невски“, и аз говорих пети поред. И Желю Желев говори. Към датата 10 ноември не повече от 300 души се бяха противопоставили на комунистическия режим - къде по-явно, къде най-малкото, участвайки в някаква подписка. От години гледам как със засилващо се темпо се появяват демократи и антикомунисти и си казвам - ако бяха толкова много, как изобщо го е имало Живков.
Хора си приписват минало, което нямат, искат да си го купят. Пренаписвайки историята, желаят да скрият собствения си позор и лицемерие. Заемането на висока позиция е съчетано с желанието човек да има и биография. И когато я няма, си я измисля.
- Къде отидоха жената и детето в цялата тази дандания?
- Още след пускането ми от затвора през септември 1989 г. (където впрочем бях без обвинителен акт, а и до ден днешен няма такъв) имаше посещения вкъщи от посолства и три държави ни предложиха политическо убежище ФРГ, Франция и САЩ. Жена ми замина, преди да падне Живков. Моето намерение беше тя като „разузнавателен отряд“ да види какво става и около Нова година и аз да потегля, вече беше безсмислено да водим битка с ДС. Те бяха много мощни и добре организирани, всяка наша крачка беше следена, всяко наше усилие - проваляно. Няколко дни след като жена ми замина, Живков падна, мечтите и надеждите ни, че тази държава тръгва по нов път, възкръснаха и аз останах тук. Оттогава тя е в САЩ, живее в Ню Йорк, в Манхатън, работи в Корнуелския институт. Дъщеря ми отиде в Щатите по-късно, след като завърши гимназия тук. Завърши бакалавър по психология, а после и стоматология - магистър-зъболекар, и започна специализация в Корнуелския, а след това в Йейлския университет. Омъжи се, живее със съпруга си в Кънектикът. Тях не ги мисля, въпросът е, че тук не се получи това, за което мечтахме. Както се казва, човек предполага - Бог разполага. Ние сме направили усилие - човешки същества, толкова сме могли, толкова сме постигнали.
- Баба Ванга казвала ли ви е, че ще стигнете до такъв обрат?
- Аз й бях любимец, виждал съм я над 50 пъти. Рядко ми е гледала - само първите 1-2 пъти, другите сме си говорили, тя имаше нужда и от човешки контакт. Сега гледам, че пишат книги хора, които дори не са я виждали. Казвала ми е, че на всички ще им видя гърба.
- Каква е формулата да се оправи държавата?
- И аз съм си задавал въпроса коя е работещата формула. Намерил съм я в една книга, в която няма грешки - Библията. Там преди 3000 години проблемът е формулиран по следния начин: „…Горко ти, земьо, кога царят ти е дете и кога князете ти ядат рано! Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!...“ Това е от Еклесиаст, Стария завет. Символиката с цар спокойно може в днешно време да се отнесе към президент, премиер... Тълкуванието е елементарно - той трябва да бъде умен, опитен. Князете, т.е. висшият управленски екип, ако ядат рано, значи, че в момента, в който са се докопали до властта, започват да се тъпчат и крадат. Цар от род благороден значи човек умен, опитен и добронамерен. Князете да ядат за подкрепа, а не за пресищане значи, че са на това място, за да работят за другите, а не само да се тъпчат
Това е универсалната формула. България се развива изключително зле, моята прогноза е, че ще стигнем до катаклизъм, от който може би ще се възродим, но вече с друг светоглед и ценности. Пак ще повторя - докато си мислим, че смисълът на живота е мерцедесът или беемвето и ходим на поклонение в моловете, нямаме никакъв шанс. Това може да се обърне и ще се обърне, но през страдание. Което е жалко, защото трябва да бъде наш съзнателен избор.
http://presa.bg/article/Ne-sam-zalozhnik-na-Podkrepa-/65292/11/0